Когато завърших трети клас, баща ми взе важното решение, че е време вече да прекарвам ваканциите при баба и дядо на село сам. Още първият ден когато излязох на пейката пред къщата, дойде едно момче – беше малко по-високо от мен. Заприказвахме се. Митака, както ми се представи той, също беше от града, но в сравнение с мен беше ветеран – от петгодишен все на село живеел. След малко дойде едно момиче, което приличаше на момче – Дара. Късо подстригана, с гуменки на бос крак и къси панталонки, тя не се спираше – постоянно се въртеше, подскачаше, тичаше донякъде, после се връщаше, а ние с Митака си люлеехме краката на пейката и бърборехме. И тя била от града, имала си само майка, баба и дядо. И тя ветеранка.
От този ден станахме неразделни – аз, Митака и Дара. Така започнах да ходя на село по 2- 3 пъти в годината и не усетих кога станахме в десети клас и тримата. Странното беше, че в града не се търсехме. Много рядко си пишехме по телефоните и то ако някой беше пипнал кашлица и пазеше къщата ...