Така ще е най добре за всички

III-та част

-Джон Уилямс не е особено висок, някъде метър и седемдесет и пет - продължи Кронос. -На фона на мнозина той може да мине дори за нисък, въпреки, че ръстът му е около средностатистическия. Част от стратегията „Приземяване“ е била, да го накарат да се мисли почти за джудже, или по точно казано, за малък, невзрачен, незабележим индивид. Взимайки предвид и някои други негови характеристики като физическа структура, тен, черти на лицето и чар, коса и степен на оплешивяване, външен вид на зъбите, стойка и осанка и така нататък, колегите решават да асоциират негативно неговият общ изглед с някакъв обект. Негативно асоцииране означава да се акцентира върху негативното, върху недостатъците на индивида. Така те решават да го асоциират с малка кола, стар модел. Примерно сив Фолксваген. Скромен, евтин, масов модел. Леко очукан, вехт. Мърляв, невзрачен. Целта е била по този начин да се повлияе неговата самооценка, да се снижи самочувствието му, което във времето да се отрази на психическия му профил, оттам и на живота му.

-И от „Социална стабилност“ са мобилизирали сума ти шофьори да правят кръгчета около Уилямс със сивите си голфове, щом той си покаже носа навън ли? -изсмя се Арес.

-По уважително колега, за втори път ви обръщам внимание. -скастри го Кронос.

Арес примирително вдигна ръце, но запази подигравателното си изражение.

-Това беше просто пример. Асоциацията, или припознаването на индивида с малката сива кола е била само една от многото, които колегите са използвали. В употреба са влезнали джуджета, инвалиди, плешиви, непривлекателни мъже, малки кученца- пекинези, померани и болонки и прочее обекти, в които Уилямс е бил дресиран да се припознава. Те са играли и ролята на психологически котви, отключващи условни рефлекси в съзнанието на обекта. Например като видиш кученце -да се припознаеш в него, да те присвие стомаха и да се почувстваш зле или поне да ти се развали настроението. И това се повтаря системно и методично, така ден след ден. Подобен елегантен психотерор трудно се доказва в съда. -ухили се Кронос.

-Калибрацията и настройката на обекта да реагира на тези дразнители по желания начин, се е извършвала както в реалния живот, така и във виртуалната реалност. Знаете технологията на закотвянето, на условния рефлекс на Павлов. Целта е да се създаде асоциативна връзка между стимул и ефект. При презентирането на стимул за първи път, се извършва и определено действие, имащо ефект върху обекта. В класическия пример на Павлов дразнителят е звънец, а действието -даване на храна, ефектът -слюноотделянето при кучето. След няколко повторения на стимула заедно или в последователност с въпросното действие, се стига дотам, че при презентиране единствено на стимула, в обекта се предизвиква ефекта на въздействието, дори когато то вече не се извършва. Само звънът на звънеца е предизвиквал слюноотделяне при кучето, дори когато вече не се е давала храна. Чрез подобно асоцииране, или обуславяне, може да се постигне много - например някой да бъде накаран да намрази дори и любимите си песни, ако започне да ги свързва с нещо негативно за него. Но всичко това ви е добре известно колеги, просто го споменаваме заради протокола. -Кронос реши че е време да заговори отново по същество.  -Отнело е доста време, координация между реалните и виртуални въздействия и прочее усилия, това да се приложи при Уилямс.

-Благодарим за уводната лекция по Елементарен Бихейвиоризъм. -Арес явно беше решил да продължава с предизвикателното си поведение . -И, какви са били резултатите? -той въпросително повдигна вежди.

На Кронос отне момент, докато преглътне язвителното поведение на Арес, след което отговори предпазливо.

-Е, може да се каже, че резултатите са с променлив успех. Но със сигурност някакви резултати са наблюдавани. Уилямс се невротизира до определена степен и повишава нивото си на агресивност. Може да се каже, че това го прави по неефективен, затваря съзнанието му в кръга на негативните емоции, попречва на стратегическото мислене в перспектива и така, ако не друго, поне става по уязвим за по нататъшни въздействия... -тонът на Кронос не бе много уверен, и той забеляза реакцията на присъстващите. Тогава той реши, че е прекалил в опитите си да се придържа към колегиален тон спрямо действията на „Социална стабилност“, и че няма нужда да звучи като техен адвокат. И без това по нататъшния развой на събитията хич не говореше в тяхна полза.

-Но, трябва да признаем, колеги, че операцията не постига своите резултати, щом сега прехвърлят случая на нас. Още повече, че нещата се усложняват. В крайна сметка Уилямс получава непосредственото доказателство, че е непрекъснато подслушван и наблюдаван в дома си. В контекста на увеличаващото се напрежение между него и нашите сътрудници в социалните мрежи, един от тях губи контрол и директно му съобщава детайли от дома му, включително текущата му поза пред компютъра. Това, особено на фона на натрупаните подозрения и напрежение до момента, води до шок. Накрая гафът се случва и излишно поетите рискове водят до малка катастрофа. Или може би голяма, както впоследствие се разбира.

Тънките намеци, с които на индивида се загатват неща, които загатващият не би трябвало по никакъв начин да знае и които иначе са толкова приятна метода за подлудяване, подхлъзват неопитните колеги така, че те в крайна сметка се издават, че наблюдават обекта в собствения му дом.

-Непростима аматьорщина! Мърлячи! Тъпаци!- проехтяха гласове в залата.

-Е, да... Това прави кризата вече на стероиди. Уилямс изпада в шок, но след това успява да се съвземе, осъзнава създалата се изключително сложна ситуация и предприема курс към усилване на напрежението.

-Какъв курс? - в гласа на Гръмовержеца имаше оловни нотки.

-Предимно вдигане на шум в социалните мрежи, в опит да се сигнализира за случващото се,  чрез намеквания и подсказки -уморено отговори Кронос. -Уилямс прекрасно осъзнава, че директното казване на истината ще го направи да изглежда като палячо в очите на всички. Затова започва да намеква в социалните мрежи за случващото се, завоалирано, но методично. Мнозина се изправят на нокти. Вследствие на всичко това напрежението нараства като в тенджера под налягане. Залогът е скочил неимоверно. Колегите решават, че той трябва да бъде накаран да млъкне. Единственият социално приемлив начин за това си е оставал семейната клетка с подставена жена за съпруга, децата, кредитите, работата, стреса...

-Gun wedding -гърмко се изсмя Арес. -Какви тъпаци!

-Да, Уилямс, не само не е проявявал интерес към смяна на партьора с, по неговите думи, „проститутка“, ами е изпитвал ярост към тази идея.

-Мога да го разбера. -пак се обади Арес, видимо забавлявайки се.

В погледа на Кронос, хвърлен в отговор на поредното своеволие на Арес, се криеше повече умора, отколкото раздразнение.

-Оттогава нататък, вече една година, ситуацията може да се опише с една дума -лудница. Колегите решават да показват мускули и засилват още повече усилията. Трябвало е Уилямс да бъде претоварен от сигнали и емоционалният му буфер да прелее. Мозъкът му  да даде на червено. Не е имало случай той да не излезне на улицата и през сто метра да не се сблъска със статисти, предвидени за целта. Дами с кученца, малки сиви коли, хора на улицата, които при неговото приближаване спират, замръзват, вадят си телефона и се взират в него, бабаити, гледащи заплашително, непрекъснат тропот на съседите, всевъможни внушения, намеци и дразнене от страна на негови познати и наши хора... грозни обиди и нападки в социалните мрежи...всичко е влезнало в употреба. Ситуацията е била критична... и още е... до ден днешен...-глухо добави Кронос.

-Да разбиме ли, че обектът не е поддал на всичко това, че не се е пречупил? - попита Уран с хладен тон.

-Не. Учудващо, но не е поддал. Единственият резултат е нарастналата агресия в него и все по предизвикателното и провокативно поведение. Въпрески заплахите, тормоза и внушенията, той е ставал все по дръзък. Просто е престанало да му пука.

-Някой отдавна е трябвало да почисти. -Танатос реагира по типичния за него начин.

-Случаят отдавна е прерастнал в политическа криза. Всеки иска той да се реши, но никой няма топки да поеме политическата отговорност. Не се знае какво ще стане утре, няма ли днешния герой, разсекъл Гордиевия възел, утре да се окаже изкупителна жертва, поради сменената политическа конюктура.

-Майната му -не се сдържа Гръмовержеца. -Егати кашата.

-Да. И ние трябва да намерим начин да сложим край на всичко това. Наша грижа е нещата в държавата и обществото да вървят гладко, всеки да си знае мястото в социалния механизъм и да не се опитва да бъде повече от това, за което е определен.  -каза Кронос, в неуспешен опит да прозвучи авторитетно.

-Няма как, осем милиарда индивида трябва да се контролират -подкрепи го Херакъл, облегнат с две ръце на масата в поза, в която мускулите му изпъкваха още повече.

-Безспорно. Ресурсите не стигат за това всеки да живее като плейбой в Париж. Някой трябва и да работи, все пак. И то да работи тъпа, неблагодарна, нископлатена и мръсна работа, без която не може. Това означава, да няма много претенции и да се задоволява с малко. -заключи Хадес с мрачен тон.

-Кажете го това на либералите, идеалистите и мечтателите, на учителите и университетските преподаватели, които насаждат либералните идеи в главите на подрастващите -обади се и Гръмовержеца. -Няма да ви разберат-продължи той афектиран -ще ви нарекат мракобес и злодей, дори ще ви заплюят и ще продължат с още по голяма ярост да пропагандират пагубните си идеи, докато обществото се срине!

-Затова обществото има нужда от хора като нас -Уран се включи се във възникналата дискусия -Винаги зорки и бдящи, винаги хладнокръвни и разсъдливи, призвани по право и достойнство да насочваме пътя на неразумното човечество. Ние сме тези, готови да взимат тежки решения и непопулярни мерки, в името на общото благо. Повечето могат да ни мразят, но времето ще докаже, че сме прави. Приемаме и правим всичко  това с достойнство, това е нашето бреме, дълг и призвание. - завърши тържествено Уран.

-Колега, по полека, увлече се. -изсмя се Арес, поглеждайки към Уран. -Може би петте любовници в спалнята ти ще ръкопляскат на тази ти тирада, докато им наливаш шампанско от по 1000 долара бутилката, но ние тук добре се знаем. Не, не сме идеалисти.  Всеки от нас е попаднал тук, воден от интереса си, не от копнеж да бъде полезен на обществото. Пари, курви, коли, власт, его, авантюри, пътешествия, израстване, развиване на егото и способностите... за това сме тук. Мръсници сме, хищници сме, прецакали сме безчет невинни хорица, за да станем това, което сме искали -да, така е. Такава е човешката природа. Нека поне си го кажем.

-Не споделям напълно вашето мнение колега! -Уран си намести очилата и замълча, търсейки какво да добави. Но не се сети за нищо.

-Във всяко общество има естествен подбор. Някои просто са по добри от другите -обади се и Аполон. -Нормално е по добрите да се ползват с повече ресурси, да имат повече възможности и да живеят по свободно.- Аполон се огледа, търсейки подкрепа.

-Кое те прави по добър бе, пич? - очевидно Арес бе изпаднал под влияние на някакъв нихилистичен импулс -Русият ти алаброс? Добрите ти оценки в университета, който е струвал на родителите ти четиридесет хиляди долара на година? Това, че имаш време и възможност да ходиш на фитнес всеки ден? Неее, пич, на улицата има безброй по добри от теб, които не са имали и никога няма да имат твоя късмет. А, колкото и да ти е странно, има хора, които са отказали да работят за службите, отхвърляли са предложението, което ти с радост си приел! Тези хора са си понесли последствията, били са маргинализирани и са се разтворили в житейските несгоди. Ние не сме като тях. Да, ние сме копелета. И имаме мъжеството да си го признаем. Е, поне някои от нас.

-Достатъчно, колеги! -Кронос реши, че е време да овладее разрастващата се буря, която иначе не обещаваше да приключи скоро. -Всеки знае лично за себе си защо е тук. А тук се върши работа, не се философства. Тези разговори са за кръчмите или ресторанта, но ако питате мен, по добре е изобщо да не се водят. Никога няма да има съгласие по тези въпроси, и може би трябва да приемем някои неща такива, каквито са. Нищенето им нито ни помага, нито ни прави по добър колектив.

В залата се разнесоха сумтене и въздишки, и скоро всичко заглъхна.

-Та, колеги, да се върнем на въпроса. Ситуацията в момента е свободно падане и ние или трябва да намерим отнякъде парашут, или да насочим падането към място, където ще причини възможно най малко  щети. -Кронос погледна присъстващите, давайки възможност на някой да каже нещо по въпроса.

Присъстващите мълчаха.

-Общественото спокойствие трябва да бъде запазено на всяка цена -продължи Кронос. -Не бива да се допуска нарастване на скандала. Водени от тези съображения, тези от нас, вече запознати със случая, направихме експеримент, въвеждайки параметрите на ситуацията в самообучаваща се програма, или иначе казано изкуствен интелект. За целта използвахме две програми, разработки на различни компании. Детайлите от тези експерименти са достъпни за всеки от отдела, и могат да бъдат прегледани, но ще резюмирам накратко.

Първата програма бе по стара разработка на известна корпорация, датираща отпреди няколко месеца. След задаване на параметрите на задачата, след пауза от няколко минути бе генериран и отговорът, под формата на подробен доклад. Казано с две думи, заключението бе, че текущата политика трябва да се продължава на всяка цена, като най оптимална, максимизираща позитивите и минимизираща негативите, и имаща най висок коефициент на полезност.

В залата се разнесоха ръкопляскания.

-Втората програма бе по скорошна разработка на една не толкова голяма, но считана за успешна и иновативна компания. Нейният отговор обаче бе коренно различен. А той бе, стратегията да се прекрати изцяло и повече да не се предприемат никакви действия. Да се остави на естествените процеси да възстановят нарушения баланс, без да се пречи допълнително. Всяко действие от страна на службите програмата считаше за контрапродуктивно и вредно.

Цунами на възмущение премина през залата, отрази се в стените, обърна посоката си и продължи да рекушира във всички посоки, нажежавайки помещението с енергията си, която не намираше изход навън. Чуха се и освирквания.

-Така е когато аматьори се занимават с неща, от които не разбират! -изказа възмущението си Хефест.

-Тази програма да не е писана от кръжочници? - обади се и Танатос.

-Да се доверяваме на някакви новоизлюпили се фирмички, едва излезнали от гаража, в който са започнали е, меко казано, несериозно. -Уран се включи във всеобщото възмущение.

Имаше и други възмутени реакции. За известно време изглеждаше, че залата е обладана от хаоса.

Накрая Кронос успя да овладее положението.

-Колеги, виждаме, че нещата, най малкото, не са еднозначни. Предстоят ни дълги седмици на тежък труд, който трябва да бъде плодоносен. Просто няма друг вариант. Политици, социални инженери, инвеститори, бизнесмени са заложили своите надежди на нас и ние нямаме право да ги разочароваме. Много печалби и възможности зависят от развитието на тази ситуация. Акциите на агенциите, използващи текущите бихейвиористични методики за структуриране на обществото, зависят от това. Тяхното финансиране е на карта. Съдбата на определени политици, резултатите на техните партии, влиянието на различни фракции и така нататък... всичко това е в пряка зависимост от изхода на тази криза. Затова нямаме право на грешка. Ако трябва ще работим денонощно, но ще намерим изход, който да донесе печалба за всички.

-С изключение на Джон Уилямс. -обади се Арес.

-Индивидът трябва да се жертва в името на обществото, в името на общото благо, мъдро отсече Кронос.

-Да, така ще е най добре за всички. - заключи и Херакъл.

Край.