Един ден той просто изключва телефона си. Завинаги…
Сутринта е прекрасна. Мрачна, твърде хладна и твърде многообещаваща за края на май.
Леко ръми. Липите са сънени и лениво излъчват тежкия си аромат.
Тя се събужда към 08:00. Както всяка сутрин, поглежда телефона си.
Търси някой нощен SMS от него, написан в най-различните часове на денонощието.
Тогава той се е почувствал сам, почувствал е нужда от нея, но единственото, което е могъл да направи, е
да съсредоточи крещящото желание в няколко символа.
А някъде на стотици километри от него, тя вече е спяла - изтощена, уплашена от разстоянието помежду им.
Тази сутрин нямаше нищо. Отначало тя се обезпокои, но не искаше отново да става жертва на глупави съмнения. Направи кафе, закуска, цигара, пое първата си порция музика за деня, но мисълта за него правеше препечените филийки трудносмилаеми, а BASMENT JAXX звучаха като издевателство върху всяка илюзия. Реши да му се обади.
Набра номера. По-късно си мислеше, че още тогава е почувствала заплахата. Дъждът се усили, CD-то ненадейно започна да прескача, ръцете й трепереха, цигарата изгасна от самосебе си.
И после любезният мек глас на оператора: В момента няма връзка с този номер… Очите й се втренчиха в ръба на масата. Не, не може да бъде! Помисли, че трафикът просто се е прецакал!
Не, не, не, не, не, не може да бъде! Започва да звъни произволно на различни номера от phone-book-a си.
Всички дават свободно…
Тиииит. Тииии-тиииит. В момента няма връзка с този номер… Ето - сигурно нещо с GSM-оператора не е наред - и с този няма връзка…
Мрачна, глуповата усмивка разтегля устните й, когато вижда, че всъщност отново е набрала неговия номер.
Не, не си въобразява - ръцете й треперят както никога дотогава. Често са имали такива моменти - за различни дреболии са се сърдили един на друг. Но като че ли всичко е било чиста проба лазене по нервите на другия, своеобразен садизъм, проверка на чувствата или каквото и да е друго, но не и насериозно. Само след половин час едновременно са осъзнавали кoлко близки са всъщност.
Тогава тя си мислеше, че дори и да се случи нещо, което да ги раздели, съзнанието й няма да го позволи. Знаеше, че цялото и същество ще се обърне срещу нея, ако си позволи да го загуби.
Като онези вируси, които завладяват организма и при всеки опит да бъде унищожени, насочват защитната си реакция не към външния дразнител, а към гостоприемника. Тялото започва да се самоунищожава, защото това е единственият вариант да избегне заплахата от чуждите тела в системата си. Тя още не се е отказала. Няма да остави телефона цял ден. Поне двадесет пъти чу: В момента няма връзка с този номер”… на български и английски. Няма да се умори, няма да й стане досадно, защото с всяко набиране на номера му, мисълта й ще тича напред и ще се ослушва за любимото ти-тиит. Трябва да го чуе, трябва да го чуе. Иначе тялото й ще се самоунищожи. Все още не усеща болката, но някакъв спазъм сякаш лази от глезените към колената й. Тя знае, че ако скоро той не включи телефона си, ужасът ще продължи в сърцето и мозъка й, ще ослепи очите й и ще я превърне в зомби. Крайниците й ще изключат последни. В един момент всичките й надежди да се върне с него ще се съсредоточат във връхчетата на пръстите й. Със сетни сили ще набира номера, със сетни сили напряга слуха си, интуицията си, със сетни сили ще отправя молитви към целия свят - поне да чуе гласа му за последно, преди да се предаде на агонията. В момента няма връзка с този номер… - едва ли съществуват по-отчайващи думи за нея в момента. По дяволите, поне да беше запис…!!! Скапана история… Няма по-самотна скръб от тази, която се простира зад това кратко съобщение… НЯМА…