"Ако таксито не дойде... ще остана цяла нощ!"

За съжаление в днешно време такситата винаги идват... особено тези, които си поръчал, а съвсем - тези, които те подсещат, че са вече долу... Точно за това Той го казваше всеки път. Мислеше, че това е НАШАТА малка шегичка. Мислеше, че е смешно. И аз се смеех. С глас. Той никога не разбра, че това беше истерия. Знаех точно кога трябва да се разрева отвътре, така че едва когато затворя вратата, да се разрева и отвън. И тогава почвах - сядах във формичката на плюшения диван, оставена от Него, сипвах си в Неговата чаша, сменях възглавницата си с Неговата, не перях хавлията Му седмици наред... дишах въздуха от балона, който беше надул последния път. По малко. Разбира се, за тези престъпления няма да кажа никога и на никой...