Таксито

- А, ето го и него.

- Шефе. Ще ни закараш ли на "Освобождение"?

- А, бе, ние все още сме свободни, но карай да върви. На кой номер?

- Номерът е ясен, но портфейлът ми остана в приятелката - пошегува се Ася.

- Аз пък забравих кафето си в моята - продължи шегата младият човек.

- Теб, май съм те виждала някъде?

- Да, бе. Как не? Аз живея в Столипиново.

- Не ми приличаш да си от там.

- Шегичка, госпожо. Видях, че вие се шегувате, пък реших и аз. - Хайде! Качвайте се!  Тръгваме. Варда! 

- Тъй, както сме подхванали тоя лаф, май ще обършем гумите в асфалта!

- Ей, вие, бягайте от тук! Не виждате ли, че идва кола? - Ех, тия хора, бреййй. Ослепяха. И кола да мине през тях, пак няма да им пукне.

- Какво да им пукне, момче?

- Май, не им се живее!

- Ами, да не е лъжа?

- Да, да. Няма работа, Парите не стигат. Сега, освен да крадеш и лъжеш, не виждам нищо друго.

- Разбира се, че е така. Ще си вървиш и пееш.

- Сега са на мода богатите. Изкарват си паричките наготово. Без да работят. А бедните да се ровят по кофите... Парченцето хляб ще ги нахрани.

- Май много се увеличиха клошарите, а? Пък и някой казват, че имали и деца.

- Да се живи крадците, че ги ограбиха.

- Май много ви дотегнах? Спирам вече.  Поне си казах това, което мисля.

- Казвай, момче! Пък дано ти мине болката! Сега тя е болка на повечето хора, освен крадците.

- Да, бе. Монополите ни одраха кожицата. Я виж - тока, водата, парното и кво ли не, още.

- Одраха ни я и още как?

- Госпожо, госпожо. Радвам се, че и вие имате чувство за хумор. А пък аз, както ви гледах, мислех си, че сте от ония. Дори си виках наум: "Ако ме захвани тая, няма да си намеря място."

- Спокойно, момче! Всички се печем на един огън.

- Благодаря ви, че поне ме изслушахте! Защото май вече никой не слуша! Че ако слушаха, нямаше да бъдем на това дередже.

- Разбира се. Сега никой за никого не мисли.

- Карай да върви! Шапка на тояга!

- А, ето, че пристигнахме! Колко струва?

- На вас 3 лева, за хубавия разговор.

- Пък си бил много честен! Като теб са много малко.

- Поне не съм алчен. И да нямам, съм си такъв.

- Ето, вземи 4! Па се почерпи за наше здраве! Пък се радвам, че те срещнах.