29 июн. 2012 г., 11:20

Талант 

  Проза » Рассказы
997 0 15
4 мин за четене

Талант

 

- Дядо, според теб аз талантлива ли съм?
Ясемин с четка в ръка боядисваше дървена кутия за инструменти. Работилницата на дядо Юзеир както винаги бе изпълнена с миризмата на метли, омайващa детето. Песента, която идваше от стария Веф, караше човек да потъне и в без това малкото ниско подземно помещение на селската къща. Нито една стая не бе толкова уютна и хубава в дома им. Бархетната пижама на Ясемин изглеждаше малко не на място тук, но детето бе избягало по пантофи от леглото, защото знаеше, че именно в този час дядо накисва стеблата на метлите и тя с удоволствие вдишваше аромата им. Навън бе паднал първият сняг и кучето учудено следеше танца на снежинките, опитвайки  да улови с мокрия си език всяка една. Ясемин залепи лице на тесния прозорец на малката врата на работилницата и се усмихна.
 - Дядо, Бенджи за първи път вижда снега, нали? И аз ли така правех като малка?
Дядото се засмя, като вдигна едната си вежда, сякаш искаше да си спомни този момент.
 - Ясемин, това беше едва миналата година!
 - Така ли?! А преди това нямаше ли сняг, дядо?
Мъжът поклати глава и се доближи до внучето си. Погали малката главичка и целуна тъмните къдрици.
- Имаше, но ти не си го спомняш, беше бебе, когато баба ти всяка вечер преди сън те извеждаше навън, само нослето и очичките ти сe виждаха, така те завиваше с одеялото, като малка буба!

Ясемин се обърна към него и доволна се повдигна на пръсти, за да покаже колко е пораснала.
Метлите, вече омекнали, бяха готови да се връзват. Наближаваше нова година и дядо ù имаше много работа,трябваше да приготви 500 броя зa Xлебната фабрика в Русе. Както всеки път след такава сделка, всички щяха да получат подаръци и най-вече щеше да има огромни оранжеви портокали!
Юзеир намали гласа на радиото и попита:
 - Според теб какво е талант, Ясемин?
Детето се усмихна и слезе от стъпалото на вратата. Взе отново четката и затвори очи, напипа с малките си пръсти кутията и каза:
 - Сега ще ти покажа как рисувам cъс затворени очи, дядо!
Юзеир също седна на кожената седалка oт старата Жигула. Ясемин леко притвори едно око и го погледна.
 - Дядо, така приличаш на капитан на космичeски кораб! - звънливият ù смях огласи работилницата.
 - Щом ти ще рисуваш със затворени очи, и аз ще се опитам да вържа главата на метлата, като си затворя очите, и да я зашия така! Да видим как ще се справим!

Ясемин намигна хитро и здраво хвана четката. Това беше състезание! Все още всички спяха, а те в тази ранна неделна сутрин си бяха устроили състезание с дядо си.
Кукуригуууу!
Гласът на петела сякаш обяви края на състезанието. Кокошките вдигнаха врява недоволни, сякаш неодобрявайки времето на финала.
 - Да си отворя ли очите, дядо? - попита внучето.
 - Хайде да видим какво сме направили! - каза дядото.
 - Много се вълнувам, дядо! Ето виж!
Ясемин с една ръка хвана крачола на пижамата си, а с другата внимателно взе кутията за инструменти. Дядо Юзеир сложи настрани иглата с канапа, изтръска брезентеното парче от нозете си, отваряйки място да седне детето. Внучето седна на коляното му и мушна главичка към врата му, намести се удобно и с опулени очи се вгледа в своето произведение.
Миризмата на бръснарския одеколон погъделичка нослето ù. Това беше най-хубавата миризма! Тези нозе и прегръдка бяха най-сигурното място за нея!
 - Хммм, много хубаво!
 - Hаистина ли, дядо?! - с влажен поглед следеше дядо си .
 - Ами да! Виж колко нависоко в облаците се е вдигнал коминът на къщата ти! Ами вратата и прозореца, как са разменили местата си и кой би се сетил да направи такава къща?! Никoй, освен теб! Много хитро, детето ми! Браво!
Ясемин с облекчение издиша.
 - Но, дядо, аз нарисувах къщата със затворени очи и затова е малко крива, но най ми е интересно да знам какво мога да правя със затворени очи!
Юзеир погали черните къдрици на малката немирна главичка и вдиша миризмата на билките, които баба Къймет слагаше във водата, когато я къпеше. След това взе метлата и я сложи в ръцете на внучето си.
 - А я виж моето произведение!
 - Хах! Дядо, толкова е крива!
Ясемин не можеше да спре смеха си, гледайки кривите шевове със канапения конец.
 - Видя ли?! И  аз не съм се справил много добре, но твоята кутия е безценна, не бих я заменил с никоя друга! В нея има онова, което е по-важно от таланта, това е умението да обичаш! Прави всичко с любов и вярвай, че то ще бъде оценено!
Вълшебната атмосфера се разпръсна с лая на кучето. Ясемин подскочи от нозете на дядо си и погледна през малкия прозорец. Бархетните шалвари на цветчета се доближаваха към работилницата. Детето отвори вратата и взе тепсията с катмите. Толкова изкусително изглеждаха, а миризмата им влезе преди тях. Е то това беше талант! Да можеш да правиш най-вкусните катми!
 - Бабо, толкова съм гладна! Много се изморихме с дядо, много работихме, знаеш ли?! A само ако знаеш как свири стомахът ми от глад!
 - Знам, детето ми, аз чувам стомаха ти от километри! - каза бабата, слагайки чайника с липoв чай върху плочата на печката.
 - Ами гласа на моя стомах чуваш ли, ханъм?! - попита дядо Юзеир с усмивка под мустак.
 - И твоя го чувам, Бей, но нека никога Бог не ни раздели, та да не науча до какво разстояние мога да те чувам... - след което промълви своята  молитва, наливайки чая в порцелановите чаши.
Ясемин научи най-хубавия урок в живота си: урока за обичта! От сега нататък щеше да прави всичко с много любов, като баба си и дядо си.

 

 

© Нигяр Хамидова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много обич има тук!
  • Благодаря,Ангел!Аз не съм спряла да пиша,но сега се чувствам щастлива,когато знам ,че има кой да ме чете!Благодаря,Ани,без теб съм за никъде!Благодаря,Кадир,правя всичко възможно да не загубя детското в мен!Благодаря Петя,ах тези портокали!Благодаря Бехрин,благодаря Cеcи!
  • Топъл и хубав разказ!
  • ... и моят дядо се казваше така...
    Топли са думите ти, Нигяр!
    Радвам се, че публикуваш тук...
  • Върна ме в детството с баща ми. И тези портокали, наистина бяха огромни и миришеха на Нова Година!)А катмите чу подуших чак тук!
    Поздрави,сладкодумке!
  • Колко топлина и доброта има тук! С поздравления!
  • Уютно е в разказите ти, Нигяр, а мъдростта е като венец в края им.
    Поздрав!
  • С Кадир - имаш таланта да разказваш по един наистина впечатляващ начин!
    Продължавай!
    Щe те чета!
  • Още една чудесна приказка
  • Благодаря,Мария!Благодаря,Яна!
  • Колко приказно звучи само! Пренесох се във вашия разказ и определено го харесах. Наистина невероятна атмосфера е пресъздадена и аз лично прочетох всичко с голямо удоволствие.
  • Прекрасно!!!
  • Децата никoй не ги обвинява,когато задават въпроси,това се приема като любознателност,а нас големите, ни осъждат с любопитство,нали ЖанетБлагодаря ти!
  • "Прави всичко с любов и вярвай, че то ще бъде оценено!"
    Страхотна си, Нигяр!
    А тая малка Ясмин, така ме усмихва с нейните въпроси...
    Поздравче, сладкодумнице такава
  • Благодаря,Мая Попова
Предложения
: ??:??