Талант
- Дядо, според теб аз талантлива ли съм?
Ясемин с четка в ръка боядисваше дървена кутия за инструменти. Работилницата на дядо Юзеир както винаги бе изпълнена с миризмата на метли, омайващa детето. Песента, която идваше от стария Веф, караше човек да потъне и в без това малкото ниско подземно помещение на селската къща. Нито една стая не бе толкова уютна и хубава в дома им. Бархетната пижама на Ясемин изглеждаше малко не на място тук, но детето бе избягало по пантофи от леглото, защото знаеше, че именно в този час дядо накисва стеблата на метлите и тя с удоволствие вдишваше аромата им. Навън бе паднал първият сняг и кучето учудено следеше танца на снежинките, опитвайки да улови с мокрия си език всяка една. Ясемин залепи лице на тесния прозорец на малката врата на работилницата и се усмихна.
- Дядо, Бенджи за първи път вижда снега, нали? И аз ли така правех като малка?
Дядото се засмя, като вдигна едната си вежда, сякаш искаше да си спомни този момент.
- Ясемин, това беше едва мин ...