Талант
Талант
- Дядо, според теб аз талантлива ли съм?
Ясемин с четка в ръка боядисваше дървена кутия за инструменти. Работилницата на дядо Юзеир както винаги бе изпълнена с миризмата на метли, омайващa детето. Песента, която идваше от стария Веф, караше човек да потъне и в без това малкото ниско подземно помещение на селската къща. Нито една стая не бе толкова уютна и хубава в дома им. Бархетната пижама на Ясемин изглеждаше малко не на място тук, но детето бе избягало по пантофи от леглото, защото знаеше, че именно в този час дядо накисва стеблата на метлите и тя с удоволствие вдишваше аромата им. Навън бе паднал първият сняг и кучето учудено следеше танца на снежинките, опитвайки да улови с мокрия си език всяка една. Ясемин залепи лице на тесния прозорец на малката врата на работилницата и се усмихна.
- Дядо, Бенджи за първи път вижда снега, нали? И аз ли така правех като малка?
Дядото се засмя, като вдигна едната си вежда, сякаш искаше да си спомни този момент.
- Ясемин, това беше едва миналата година!
- Така ли?! А преди това нямаше ли сняг, дядо?
Мъжът поклати глава и се доближи до внучето си. Погали малката главичка и целуна тъмните къдрици.
- Имаше, но ти не си го спомняш, беше бебе, когато баба ти всяка вечер преди сън те извеждаше навън, само нослето и очичките ти сe виждаха, така те завиваше с одеялото, като малка буба!
Ясемин се обърна към него и доволна се повдигна на пръсти, за да покаже колко е пораснала.
Метлите, вече омекнали, бяха готови да се връзват. Наближаваше нова година и дядо ù имаше много работа,трябваше да приготви 500 броя зa Xлебната фабрика в Русе. Както всеки път след такава сделка, всички щяха да получат подаръци и най-вече щеше да има огромни оранжеви портокали!
Юзеир намали гласа на радиото и попита:
- Според теб какво е талант, Ясемин?
Детето се усмихна и слезе от стъпалото на вратата. Взе отново четката и затвори очи, напипа с малките си пръсти кутията и каза:
- Сега ще ти покажа как рисувам cъс затворени очи, дядо!
Юзеир също седна на кожената седалка oт старата Жигула. Ясемин леко притвори едно око и го погледна.
- Дядо, така приличаш на капитан на космичeски кораб! - звънливият ù смях огласи работилницата.
- Щом ти ще рисуваш със затворени очи, и аз ще се опитам да вържа главата на метлата, като си затворя очите, и да я зашия така! Да видим как ще се справим!
Ясемин намигна хитро и здраво хвана четката. Това беше състезание! Все още всички спяха, а те в тази ранна неделна сутрин си бяха устроили състезание с дядо си.
Кукуригуууу!
Гласът на петела сякаш обяви края на състезанието. Кокошките вдигнаха врява недоволни, сякаш неодобрявайки времето на финала.
- Да си отворя ли очите, дядо? - попита внучето.
- Хайде да видим какво сме направили! - каза дядото.
- Много се вълнувам, дядо! Ето виж!
Ясемин с една ръка хвана крачола на пижамата си, а с другата внимателно взе кутията за инструменти. Дядо Юзеир сложи настрани иглата с канапа, изтръска брезентеното парче от нозете си, отваряйки място да седне детето. Внучето седна на коляното му и мушна главичка към врата му, намести се удобно и с опулени очи се вгледа в своето произведение.
Миризмата на бръснарския одеколон погъделичка нослето ù. Това беше най-хубавата миризма! Тези нозе и прегръдка бяха най-сигурното място за нея!
- Хммм, много хубаво!
- Hаистина ли, дядо?! - с влажен поглед следеше дядо си .
- Ами да! Виж колко нависоко в облаците се е вдигнал коминът на къщата ти! Ами вратата и прозореца, как са разменили местата си и кой би се сетил да направи такава къща?! Никoй, освен теб! Много хитро, детето ми! Браво!
Ясемин с облекчение издиша.
- Но, дядо, аз нарисувах къщата със затворени очи и затова е малко крива, но най ми е интересно да знам какво мога да правя със затворени очи!
Юзеир погали черните къдрици на малката немирна главичка и вдиша миризмата на билките, които баба Къймет слагаше във водата, когато я къпеше. След това взе метлата и я сложи в ръцете на внучето си.
- А я виж моето произведение!
- Хах! Дядо, толкова е крива!
Ясемин не можеше да спре смеха си, гледайки кривите шевове със канапения конец.
- Видя ли?! И аз не съм се справил много добре, но твоята кутия е безценна, не бих я заменил с никоя друга! В нея има онова, което е по-важно от таланта, това е умението да обичаш! Прави всичко с любов и вярвай, че то ще бъде оценено!
Вълшебната атмосфера се разпръсна с лая на кучето. Ясемин подскочи от нозете на дядо си и погледна през малкия прозорец. Бархетните шалвари на цветчета се доближаваха към работилницата. Детето отвори вратата и взе тепсията с катмите. Толкова изкусително изглеждаха, а миризмата им влезе преди тях. Е то това беше талант! Да можеш да правиш най-вкусните катми!
- Бабо, толкова съм гладна! Много се изморихме с дядо, много работихме, знаеш ли?! A само ако знаеш как свири стомахът ми от глад!
- Знам, детето ми, аз чувам стомаха ти от километри! - каза бабата, слагайки чайника с липoв чай върху плочата на печката.
- Ами гласа на моя стомах чуваш ли, ханъм?! - попита дядо Юзеир с усмивка под мустак.
- И твоя го чувам, Бей, но нека никога Бог не ни раздели, та да не науча до какво разстояние мога да те чувам... - след което промълви своята молитва, наливайки чая в порцелановите чаши.
Ясемин научи най-хубавия урок в живота си: урока за обичта! От сега нататък щеше да прави всичко с много любов, като баба си и дядо си.
© Нигяр Хамидова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много обич има тук!
-
Благодаря,Ангел!Аз не съм спряла да пиша,но сега се чувствам щастлива,когато знам ,че има кой да ме чете!Благодаря,Ани,без теб съм за никъде!Благодаря,Кадир,правя всичко възможно да не загубя детското в мен!Благодаря Петя,ах тези портокали!
Благодаря Бехрин,благодаря Cеcи! -
Топъл и хубав разказ!
-
... и моят дядо се казваше така...
Топли са думите ти, Нигяр!
Радвам се, че публикуваш тук... -
Върна ме в детството с баща ми. И тези портокали, наистина бяха огромни и миришеха на Нова Година!)А катмите чу подуших чак тук!
Поздрави,сладкодумке! -
Колко топлина и доброта има тук! С поздравления!
-
Уютно е в разказите ти, Нигяр, а мъдростта е като венец в края им.
Поздрав! -
С Кадир - имаш таланта да разказваш по един наистина впечатляващ начин!
Продължавай!
Щe те чета! -
Още една чудесна приказка
-
Благодаря,Мария!Благодаря,Яна!
-
Колко приказно звучи само! Пренесох се във вашия разказ и определено го харесах. Наистина невероятна атмосфера е пресъздадена и аз лично прочетох всичко с голямо удоволствие.
-
Прекрасно!!!
-
Децата никoй не ги обвинява,когато задават въпроси,това се приема като любознателност,а нас големите, ни осъждат с любопитство,нали ЖанетБлагодаря ти!
-
"Прави всичко с любов и вярвай, че то ще бъде оценено!"
Страхотна си, Нигяр!
А тая малка Ясмин, така ме усмихва с нейните въпроси...
Поздравче, сладкодумнице такава -
Благодаря,Мая Попова
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
