29.06.2012 г., 11:20

Талант 

  Проза » Разкази
866 0 15
4 мин за четене

© Нигяр Хамидова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много обич има тук!
  • Благодаря,Ангел!Аз не съм спряла да пиша,но сега се чувствам щастлива,когато знам ,че има кой да ме чете!Благодаря,Ани,без теб съм за никъде!Благодаря,Кадир,правя всичко възможно да не загубя детското в мен!Благодаря Петя,ах тези портокали!Благодаря Бехрин,благодаря Cеcи!
  • Топъл и хубав разказ!
  • ... и моят дядо се казваше така...
    Топли са думите ти, Нигяр!
    Радвам се, че публикуваш тук...
  • Върна ме в детството с баща ми. И тези портокали, наистина бяха огромни и миришеха на Нова Година!)А катмите чу подуших чак тук!
    Поздрави,сладкодумке!
  • Колко топлина и доброта има тук! С поздравления!
  • Уютно е в разказите ти, Нигяр, а мъдростта е като венец в края им.
    Поздрав!
  • С Кадир - имаш таланта да разказваш по един наистина впечатляващ начин!
    Продължавай!
    Щe те чета!
  • Още една чудесна приказка
  • Благодаря,Мария!Благодаря,Яна!
  • Колко приказно звучи само! Пренесох се във вашия разказ и определено го харесах. Наистина невероятна атмосфера е пресъздадена и аз лично прочетох всичко с голямо удоволствие.
  • Прекрасно!!!
  • Децата никoй не ги обвинява,когато задават въпроси,това се приема като любознателност,а нас големите, ни осъждат с любопитство,нали ЖанетБлагодаря ти!
  • "Прави всичко с любов и вярвай, че то ще бъде оценено!"
    Страхотна си, Нигяр!
    А тая малка Ясмин, така ме усмихва с нейните въпроси...
    Поздравче, сладкодумнице такава
  • Благодаря,Мая Попова
Предложения
: ??:??