На хоризонта се белееха първите къщи на селото. Въздухът трептеше от горещия дъх на лятото, което бе дошло тихомълком. Непрестанното жужене на цикадите раздираше тишината. Колата вдигна облак прах докато преминаваше през боровата горичка по черния селски път. Приятният аромат на свежест нахлу през отворения прозорец на сивия джип. Хладния въздух погали потното чело на Калин. Той въздъхна тежко. Обърна се към съпругата си и промърмори:
– Почти пристигнахме. Точно сега ли проклетият климатик трябваше да се развали.
София не отговори. Обърна се да погледне двете спящи деца на задната седалка. Момчетата бяха на десет и девет години. Вятърът леко галеше кестенявите им коси. София се обърна напред и се загледа в приближаващите се къщи. Един спомен изникна в съзнанието ѝ. Когато беше малка, прекарваше летата си в селото. Тичаше по поляните волна като вятъра, а лицето ѝ грееше от усмивка. Обожаваше всичко тук. Баба ѝ и беше най–добра приятелка и често си разказваха истории, седнали под голямат ...