Там... безжизнен (като за последно).

Ти лежеше, там. Безжизнен, студен, по-студен от всякога. Не те познавах такъв и не исках. Но беше красив, както винаги. Косата ти небрежно разрошена, две или три копчета от ризата ти бяха закопчани и дънките, които толкова много обичах по теб. Очите ти - затворени, но и такива ги обичах. Разликата беше, че повече нямаше да ги погледна жизнени, с желание за живот. Исках да те съблека, да се насладя на вкуса ти, да ти покажа, да ти докажа, защото сега нямаше как да ме спреш. Ръцете ти бяха толкова красиви, силни, излъчващи сигурност и защита. Исках да са мои и щяха да бъдат, да, когато лежеше там. Наблюдавах те с настървен поглед, изпълнен с обич и наслада, гняв и тъга. Всичко това бе причинено от теб. Защо не успях и аз да повлияя така на коравото ти сърце? Не ме интересува всъщност, нали те имах, когато лежеше там. Устните ти бяха леко притворени, усвоили вече синкавия цвят, но останаха все така, излъчващи страст,сериозност и онова горещо привличане от тях бликаше, както винаги. Исках те с цялото си голо тяло, което стоеше отстрани на теб. Гледах те с часове, бях толкова удовлетворена, защото те имах, защото те целувах, докосвах с такава нежност, която никога на никой не бях давала. Но не го заслужаваше, мамка му, не го заслужаваше! Но защо, по дяволите, подходи така безразлично към мен? Знам. Сега не можеш да отговориш, но ти нямаше и да искаш. Щеше да избягаш с гордостта и самоувереността си някъде далеч от мен, както винаги. В такива моменти изпитвах погнуса, отвращение, но от себе си, защото продължавах да те искам такъв, какъвто си. Поредният нагъл, самовлюбен, навлязъл в живота ми и развалил спокойствието ми. Но... чувствах се добре тогава, когато лежеше там. Сега беше само и единствено мой, до края, до последния миг, до началото на вечността и края на моето отчаяно лутане, до края на мислите, които бяха разпръснати в ума ми и се гонеха. Всички бяха свързани с теб. Отпих от чашата с горчиво и отлежало питие, доближих се до теб. Имах те. Сега и завинаги. И ти ме имаше вече. Там, легнала до теб. Безжизнена и щастлива.