Взаимоотношенията ми с него много малко хора ги разбират. Ако ме попитате "кои" даже няма да се сетя дали има някой такъв. Така че, да пробваме пак..

Взаимоотношенията ми с него си ги разбираме само ние. Едва ли сте чували история, която започва на обратно. Нашата обаче започна точно така. Чували ли сте израза "От приятелство в любов - може, но от любов в приятелство - не"? Съгласни ли сте с него? Изобщо има ли някой, който да не е? Та, все пак как така любовници ще станат приятели? Ами ще ви кажа, че може...

Още в първите 5 минути, от които се познавахме, се търсехме с поглед. Усмивки, закачки, всичко на вид невинно за другите. По някакъв начин предчувствах, че това ще излезе нещо много голямо, мисля, че и за него. Тогава бяхме малки, неопитни, без връзки зад гърба си. Чули - недочули, от по-опитните, решихме да "сме заедно", не съм сигурна дори дали сме знаели значението на това. Както и да е. "Връзката" ни продължи около 2 седмици. По някакви си там причини се разделихме. Чули - недочули, от по-опитните, се намразихме. Защото нали след раздяла бившите се мразели. Обиди, клевети и т.н.

Тъй, тъй и една наша обща приятелка реши да ни сдобри. Оказа се, че никога не сме се познавали. Сякаш току-що се запознаваме и се намирахме за толкова интригуващи. Беше ни интересно да се опознаем наново. От всичко това излезе едно приятелство, непознато за мен преди. Никога такова нещо не ми се бе случвало. Чували ли сте за такова чудо? Бивши любовници, сега най добри приятели? Той ме обижда^ше, щом разговаряме, но някой обиди ли ме, дори не в мое присъствие, скачаше и беше готов да го разкъса. Пазеше ме, не дава^ше други момчета да ме поглеждат.

Той обаче си намери приятелка. Реших да не се меся. Така или иначе нямах чувства към него. Той обаче започна да ме търси. Искаше ми даже съвети. Накрая се оказа, че дори с приятелката му се сприятелих, не ме беше карал той, нито пък тя ми беше кой знае колко приятна. Просто ми беше неудобно да разпитвам него за връзката им, знам ли, вземе си помисли нещо грешно и... Пък така, нали, "по женски", а бе сещате се. Накрая разбрах, че тяхното е "връзка без чувства", не съм сигурна дали сте чували за подобна. В смисъл целуват се, но не се обичат. Осъзнах, че тази връзка няма да продължи дълго, така и стана, но въпреки всичко беше по-продължителна от нашата.

И така. Всичко си беше както преди, както преди нея.

Разбрах, че той има чувства към мен. Не от него, а от онази, нашата, обща приятелка. Тъй де, ама аз като не изпитвам същото.. Реших малко да го оставя, да му мине.. Не исках да съм около него и да го карам да страда. (най-голямата грешка в живота ми)

Когато прецених, че вече е забравил онези неговите чувства пак се върнах. И така. Всичко си беше както преди.

Случи се така, че той се скара с един негов близък приятел. Изминаха 2 месеца без да си говорят. За пари се били скарали. То добре, ама.. тъй стана, че с този негов приятел се харесахме. И в този живот винаги се намира някой, на когото му се гледат интриги и драми, та моят най-добър приятел разбра за неговия най-добър приятел. И тогава ми се появи дежа вю. Все едно се случи отново, онова, което след като с него се разделихме. Демонстриране на безразличие, обиди, клевети и т.н.

Най ме болеше, защото аз реално нямах връзка с този негов приятел. Просто беше спонтанно изливане на чувства. Нищо не бе замислено като  дългосрочна връзка. Прекратих си отношенията с този негов приятел, но не заради него,а просто защото аз така го почувствах. Това не промени мнoго. Всъщност нищо не промени.

Минаха 3 месеца, през които не си проговорихме. Най-дългото време, през което не си бяхме говорили.

В момента пак се опитваме да си станем близки. Трудно е. Все едно започваме наново. Все едно се запознаваме за 3-ти път..

Още по-трудно е обаче, щом осъзнах, че сега аз имам чувства към него.

"Нашата любов е на зиг-зак, никога не се пресича по едно и също време".

Сега какво? Не минават тези чувства, Боже, не минават. Ами, ако неговите са минали?

Нощем да спя ми помага единствено цитата "Там, където е горяло, пак ще гори". Дали ще палне? Има ли жар, там, дето е горяло? Или само студена пепел?