След като приключих с поредната идиотска ситуация (и най-прилежно си я записах*), в която поредният клиент не се слуша какво говори, а още по-малко пък ме слуша аз какво го питам, но за сметка на това си иска настоятелно това, което си иска, се замислих защо всъщност се получават такива ситуации. Единственият извод, до който стигнах е, че хората рядко са тук и сега, а се лутат между там и после и другаде и преди това. Този пък модел на поведение е доста сигурен начин да пропуснем да изживеем живота си...
- Гледам, че добре се забавляваш тук - размислите ми най-брутално бяха прекъснати от един много познат глас.
Ко Та Рак се е излегнал фотогенично (котешкият род май винаги се изляга като за снимка) близо до духалката и се оглежда с любопитство. Усмихнах се, в магазина определено има какво да се види - може и да няма 1000 вида алкохоли, но гони тази бройка.
- Ихааа - каза Ко и сочейки полупълната бутилка до мен пита - Какво пиеш?
Казах му, а той се позамисли, но после направо изтърси:
- ...