15 янв. 2010 г., 08:57

Театър

Проза » Письма

907 0 9

Студена, тиха, кристална тишина. Цигарен дим. Театър.Тази вечер няма звезди и съм тъжна. Липсваш ми, ужасно много. Измислих те, а после измислих и себе си и ме заболя. Мечти. Разочарование. Страх. Кратка емоция. Само миг, а после цяла вечност заблуда. Време.Часовник. Илюзия. И страх. Ужасно се страхувам. Страхувам се от теб и от мен... Защото сме измислени. Всички сме измислени. Понякога обичам да те гледам на сцената. Играеш толкова добре... Влизаш в измислената си роля, в красивата, изтъркана роля. Колко ли подобни пиеси си изиграл...? Добре се преструваш, но и аз го умея. Тъжно е. Само устните ти са истински... И ми липсват.

Понякога те сънувам, а на сутринта ме боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

прочетох с вълнение...толкова тъжно, и толкова красиво...

2010-07-14T10:42:46+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Мъничка, това е чудесна поредица, дори съм и измислила име - "Дневниче", толкова е чиста и истинска...
Прегръдка, Иренче!

2010-02-03T19:20:28+02:00
mihri61 (Милко Христов)

Сцена с формата на устни и един суфльор,който шепти "Обичай го!"

2010-01-23T23:14:50+02:00
natalia (Наталия Божилова)

поздрав..

2010-01-23T14:37:01+02:00
Kataneca (Русин Катански)

Иренче, сетих се за "Измислих те в една безсънна нощ..." на Ралица Монева. Харесах прочувствените ти слова, но мисля, че прекалено много къси изречения си сложила, те накъсват емоцията, па макар и тя да е във вид на болка!

2010-01-23T13:27:25+02:00