kopele (Ирен Попова)
100 512
15 янв. 2010 г., 08:57

Театър 

  Проза » Письма
750 0 9

Студена, тиха, кристална тишина. Цигарен дим. Театър.Тази вечер няма звезди и съм тъжна. Липсваш ми, ужасно много. Измислих те, а после измислих и себе си и ме заболя. Мечти. Разочарование. Страх. Кратка емоция. Само миг, а после цяла вечност заблуда. Време.Часовник. Илюзия. И страх. Ужасно се страхувам. Страхувам се от теб и от мен... Защото сме измислени. Всички сме измислени. Понякога обичам да те гледам на сцената. Играеш толкова добре... Влизаш в измислената си роля, в красивата, изтъркана роля. Колко ли подобни пиеси си изиграл...? Добре се преструваш, но и аз го умея. Тъжно е. Само устните ти са истински... И ми липсват.

Понякога те сънувам, а на сутринта ме боли...

© Ирен Попова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??