Театър
Студена, тиха, кристална тишина. Цигарен дим. Театър.Тази вечер няма звезди и съм тъжна. Липсваш ми, ужасно много. Измислих те, а после измислих и себе си и ме заболя. Мечти. Разочарование. Страх. Кратка емоция. Само миг, а после цяла вечност заблуда. Време.Часовник. Илюзия. И страх. Ужасно се страхувам. Страхувам се от теб и от мен... Защото сме измислени. Всички сме измислени. Понякога обичам да те гледам на сцената. Играеш толкова добре... Влизаш в измислената си роля, в красивата, изтъркана роля. Колко ли подобни пиеси си изиграл...? Добре се преструваш, но и аз го умея. Тъжно е. Само устните ти са истински... И ми липсват.
Понякога те сънувам, а на сутринта ме боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Попова Всички права запазени
