Ето и моята версия за водката...на Грег.

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=173580

Един слънчев ден получих съобщение от Феичка, че нейна приятелка харесала един мой фейлетон и е решила с него да се яви на изпит по сценична реч в НАТФИЗ. Момичето я помолило да ù даде моя имейл адрес, за да поиска лично от мен разрешение да го постави на сцена. Отговорих веднага, че няма нужда да ме моли, давам си съгласието и ù желая успех. Какво ще притеснявам момичето да ми се моли, па аз великодушно да ù разреша... Зарадвах се, че е харесала нещо мое и това е. Мина време и даже забравих за този случай. Момичето може да е променило решението си. Пък и ме завъртяха други неща и един, пак слънчев ден, как ми върви само, в пощата получавам писмо от непознат. Отварям и приятелката на Вилдан ми се представя. Разказва ми как е влизала в Откровения, за да чете стиховете на Фея и случайно попаднала на мой фейлетон и го е харесала.  И ме пита може ли да го използва за изпита си. Отговорих ù, че се радвам, че го е избрала и ù пожелах успех на изпита. Тезджан Ахмедова - Джани, така се казва приятелката на Фея ми връща отговор, че е много щастлива, че съм ù отговорила и ще се радва да присъствам на изпита ù, за да ù кажа дали се е справила с текста.  

„Все пак имам уникалния шанс да бъда единствената студентка с автор в салона за подкрепа...”

 Попита дали съм писала цяла пиеса, не само монолог. Това дете ме замая. Чак тогава я попитах кое точно ще поставя на сцена. Разказа ми как са се забавлявали с режисьора с моята героиня.  

„Представих си, толкова е шашава, та няма накъде повече. Искрено и силно се надявам да не ви разочаровам и се надявам моята интерпретация на тази шантава героиня да ви допадне!!!”
Преподавателят по сценична реч бил изумителен човек според думите на Джани и им давал свобода в избора на материали. Благодаря му и на него!!!
„Исках да открия нестандартен и неексплоатиран текст, който да ме грабне в първата минута - започнах да чета случайно и наред... макар че аз вярвам, че случайни неща няма - имало е защо да попадна на твоят материал!”

 И ето ти пак писмо, в което Джани ми пише, че изпитът е на 19.06.2009г. от 19.00 часа.  Ами сега, аз съм на работа?! Помолих един колега да ме смени и като разбраха колегите за какво, ме питаха може ли да дойдат и те. Айде писмо и въпрос мога ли да доведа някого. И отговор – да. Ама колко човека мога да доведа на представлението?

 Обадих се на Мая, все пак става въпрос, че ме е намерила в сайта, айде и на Дорето. После разбрах, че мога да взема още някой, ама другия път, защото разбрах, че ще има и друг път. И тук ще цитирам Грег.

„Светлана го играе скромно. Демек, аз случайно минавам оттук и, виж ти, те пък поставят мое произведение.”

Точно така си беше. Оказа се, че моите приятели се радваха повече от мен за това, че поставят нещо мое на сцена.

 Чухме се с Грег през деня.

-          Тръпнеш ли в очакване? - ме пита той.

-          Не, лягам да поспя един час, за да не изложа момичето довечера. Да се чуди какво прави този застаряващ крокодил, вместо онази не лоша жена от снимката в сайт Откровения.  

Аз някак бях притеснена от това, че Джани беше притеснена дали ще ми хареса нейната игра, нали все пак аз съм автора. Радваше се, че ще е единствената, чийто автор ще е в залата. И чак когато видях другите автори, малко се пообърках и наистина се притесних ужасно много. Става дума, че моето име е изписано като автор на монолог, редом до монолози на колегите Стивън Кинг, Тенеси Уилямс... и аз... леле! Ами сега, къде попаднах?!

Но вечерта, след като загасиха осветлението и започнаха да играят на сцената, потънах в приказния свят на театъра. Талантливите млади хора ме пренесоха във вълшебен свят. И когато излезе моята Джани, аз треперех да не сбърка нещо, исках да го направи по най-блестящия начин, заради себе си и заради мен, защото с мен бяха моите приятели, на които исках да им е хубаво.

След спектакъла се запознахме, прегърнах я и ù благодарих от цялото си сърце, че ми достави толкова радост. Бях щастлива, а моите приятели ме накараха да се почувствам и специална. Благодаря ви скъпи мои, Мая, Ани, Дора, Мия, Надя, Грег!!! Благодарна съм и на Фея и Русин!!! Щастлива съм, че ви имам! Сега имам и още една приятелка – Джани. От нея разбрах, че ще го играят на сцена пак и аз вече задължително ще съм там на първия ред, с букет цветя за таланта и приятеля Тезджан Ахмедова – Джани.

Така и направих, бях с букет и я аплодирах, пак и пак.  Последното представление беше този месец, почти една година споделях с приятели радостта си.

Гледах я и в една приказка. Невероятно талантлива е моята Джани.

 После, после станахме приятелки. Когато ми дойде на гости, не можехме да се наприказваме. Разказа ми за Вилдан и сестра ù  весели истории. Нарече ги най-слънчевите и позитивни близначки на света.  Няма такова нещо като случайни неща. Тя започва изречението, аз го завършвам. Чуваме се по телефона, пишем си писма и сме на една вълна. Сякаш я познавам от години. Не ми е чудно, че ми е харесала фейлетона. Трябвало е да се случи. Трябвало е да се запознаем. И защо изглежда, че не съм се радвала, ами защото знам, че каквото е писано, ще стане, а да си мечтая, че ще ме поставят на сцена и после нещо да се обърка, знам, че ще ми стане гадно. Така че, докато не го видях с очите си го приемах някак: „Дай първо да видим, пък после ще говорим!” Оказа се, че хората повече от мен се радваха. Тогава си дадох сметка, че все пак не всеки ден ме играят на сцена, че това не е само „Да, не е лошо”. Даже малко ми повдига самочувствието, че не пиша съвсем зле.  Абе, направо си е супер!

Сега мога да кажа, че съм щастлива, че това ми се случи, защото се запознах с прекрасен, таланлив млад човек. Приятелите ми се увеличиха с още един. Ако това е чудо, то чудесата се случват и на най-обикновените хора като мен, дето се опитват да пишат откровено. Това е!!!

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=153735

Монологът.

http://www.facebook.com/reqs.php?fcode=4fa7f7678&f=100000621883567#!/video/?of=1469709479

Джани.

Русин и Мая ми помогнаха да го видя тук.