Теб
Трудно дишам. Задръстила съм се. С въпроси. Внушения. Съмнения.
Самовлияя си.
Студеното на въпросителните в мен ме е обгърнало и не ме пуска. Докато не стана друга. И побутвам с отвращение обвивките на костюма си. Накрая не зная коя съм. Спомням си само думи. Потвърдени, неизказани, отречени, лъжовни, истински, докосващи, искрени, помнени, вълнуващи, болезнени, единствени.
Думи.
Понякога погледи.
И усмивки.
И само това. Днес не зная коя съм.
Но знам, че съм изричала, чувствала, искала, докосвала, чакала, прегръщала, целувала, потъвала, обичала.
(В) Теб.
Но... познаваме ли се въобще?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наталия Все права защищены
