Трудно дишам. Задръстила съм се. С въпроси. Внушения. Съмнения.
Самовлияя си.
Студеното на въпросителните в мен ме е обгърнало и не ме пуска. Докато не стана друга. И побутвам с отвращение обвивките на костюма си. Накрая не зная коя съм. Спомням си само думи. Потвърдени, неизказани, отречени, лъжовни, истински, докосващи, искрени, помнени, вълнуващи, болезнени, единствени.
Думи.
Понякога погледи.
И усмивки.
И само това. Днес не зная коя съм.
Но знам, че съм изричала, чувствала, искала, докосвала, чакала, прегръщала, целувала, потъвала, обичала.
(В) Теб.
Но... познаваме ли се въобще?