Течен шоколад... На времето такава сладкарница имаше до нас на “Витошка”. После фалира. Или по-вероятно да са вдигнали неимоверно наема, та тя се премести в една от малките улички. Продължавам от време на време да се отбивам в нея специално заради ароматните сладкиши, от които ухае цялата уличка. А откакто тръгнах на плуване с дъщерите, пътят ни почти задължително минава покрай тази сладкарница. Винаги е претъпкана, а отвън почти дежурно срещаме една дребна възрастна женица. Тя стои малко встрани от вратата. Висока около метър и петдесет, сбръчкана и приведена. Скромно облечена. Никой не й обръща внимание и само ако се доближиш съвсем, можеш да я чуеш: “Купете ми едно мляко с ориз, моля”. И децата ми знаят: купуваме за нас крем с течен шоколад и едно мляко с ориз за женицата. 
Последният път млякото с ориз беше свършило. Купихме й като на нас – крем с течен шоколад. За наше удивление, тя прибра кофичката в торбата си и каза: “Ще го занеса на внука”.

Публикувано във:

• © Електронно списание LiterNet, 24.12.2020, № 12 (253)