4 апр. 2018 г., 13:04

Телефон на доверието

776 0 0
2 мин за четене

Как е времето при вас?”

Преди да сляза долу беше слънчево, но по нашите планини може за секунди да завали. А при вас как е?”

Студен въздух идва от север, смесва се с влагата от океана, накратко казано – неприятнo ...”

Откакто бяха открили тайната пряка линия (те си я наричаха “телефон на доверието”), двамата президенти бяха станали почти приятели. Започнали бяха взаимно да се откриват и опознават и с нетърпение чакаха следващия разговор.

Сетих се, че ние никога не сме сравнявали диаметрите на ония си работи.”

Ами че да ги сравним. Аз имам линийка под ръка … ето, на моята е четиpи сантиметра и половина.”

А на моята е пет сантиметра.”

Брей, че вие там как ги мерите тия сантиметри?”

Че как нормално! Ти да не вземеш да кажеш, че по погрешка си мерил в инчове? Стар виц е това.”

Не, но исках да кажа, че моята сигурно стърчи поне c един сантиметър по-нагоре.”

Когато слизаше в интимния бетонен интериор на двеста метра под земята, всеки от двамата сякаш разкриваше истинската си същност на свенлив и уязвим човек. Може би затова те по мълчаливо взаимно съгласие наричаха “оная работа” големите червени копчета, каквито има още само в няколко страни по света и до които никой от простосмъртните няма достъп. Отвреме-навреме всеки от тях си я галеше, както се гали малко дете по главата.

А бе днес нали е първи април, та ми дойде една луда идея. Какво ще кажеш на “три” да натиснем едновременно ония работи?”

Ха-ха-ха, тогава историците все ще спорят кой е почнал първи.”

Е, ще го направим ли?”

Добре. Започвам да брoя.”

Двата гласа се сляха в един: “Едно-о-о, две-е-е, три-и-и-и-и!”

Когато веселата глъчка поутихна, настъпи кратка неловка пауза.

Виж, трябва да ти кажа, че аз натиснах наистина, не на ужким ...”

A-а-а, ти също, така ли? Тогава май ще трябва да кажем на генералите, няма как ...”

И аз мисля така. Е, хайде, до скоро.”

До скоро.”

Слънцето сe усмихваше със следобедните си лъчи към Вашингтон, а с утренните към Пхенян. До долитането на ракетите оставаха още няколко минути …

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...