4.04.2018 г., 13:04

Телефон на доверието

778 0 0
2 мин за четене

Как е времето при вас?”

Преди да сляза долу беше слънчево, но по нашите планини може за секунди да завали. А при вас как е?”

Студен въздух идва от север, смесва се с влагата от океана, накратко казано – неприятнo ...”

Откакто бяха открили тайната пряка линия (те си я наричаха “телефон на доверието”), двамата президенти бяха станали почти приятели. Започнали бяха взаимно да се откриват и опознават и с нетърпение чакаха следващия разговор.

Сетих се, че ние никога не сме сравнявали диаметрите на ония си работи.”

Ами че да ги сравним. Аз имам линийка под ръка … ето, на моята е четиpи сантиметра и половина.”

А на моята е пет сантиметра.”

Брей, че вие там как ги мерите тия сантиметри?”

Че как нормално! Ти да не вземеш да кажеш, че по погрешка си мерил в инчове? Стар виц е това.”

Не, но исках да кажа, че моята сигурно стърчи поне c един сантиметър по-нагоре.”

Когато слизаше в интимния бетонен интериор на двеста метра под земята, всеки от двамата сякаш разкриваше истинската си същност на свенлив и уязвим човек. Може би затова те по мълчаливо взаимно съгласие наричаха “оная работа” големите червени копчета, каквито има още само в няколко страни по света и до които никой от простосмъртните няма достъп. Отвреме-навреме всеки от тях си я галеше, както се гали малко дете по главата.

А бе днес нали е първи април, та ми дойде една луда идея. Какво ще кажеш на “три” да натиснем едновременно ония работи?”

Ха-ха-ха, тогава историците все ще спорят кой е почнал първи.”

Е, ще го направим ли?”

Добре. Започвам да брoя.”

Двата гласа се сляха в един: “Едно-о-о, две-е-е, три-и-и-и-и!”

Когато веселата глъчка поутихна, настъпи кратка неловка пауза.

Виж, трябва да ти кажа, че аз натиснах наистина, не на ужким ...”

A-а-а, ти също, така ли? Тогава май ще трябва да кажем на генералите, няма как ...”

И аз мисля така. Е, хайде, до скоро.”

До скоро.”

Слънцето сe усмихваше със следобедните си лъчи към Вашингтон, а с утренните към Пхенян. До долитането на ракетите оставаха още няколко минути …

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...