Телеграма-пета част
Произведение от няколко части към първа част
Човек когато носи спомени от разказите на други хора, които са ти дали живот и с родителска грижа са те закриляли, тук през общите земни дни - и вече са на небето, ти се молиш на него! И това е една звездна надежда на която се уповаваш до оня тих миг, щом с признателна обич ги потърсиш в небитието...
Кой колко отпочива, как спа и какво сънува, мога да твърдя за себе си, защото щом се събудих от изгрева на слънцето и отривистото музикално стакато на птичите гласове, една неповторима красота с лекота ме озари! И как не,щом слънцето топлеше ъгъла на леглото ми! От отворения прозорец освен цвъртежа на птичия свят, примесен със свежия плисък на водата от езерото, нахлуваше една топла милувка, докоснала след отражението си във водата и моето лице!
Колко беше часът, къде съм и една сънена тревога разтърсиха душата ми, толкова, че усетих луд бумтеж в гърдите си и как сърцето ми засяда в гърлото...
Беше точно 6! Едни още спяха, уморени от дългото пътуване,а ранобудните бяха вече на двора и се любуваха с мълчаливо преклонение пред вълшебството на природата, която ни приобщаваше с любовта към нещо, което сме чували за него,но сега беше пред очите ни...
Аромат на току сварено кафе с ванилия върху нажежен пясък, се носеше във въздуха и едва доловима миризма на липа и карамфил допълваше атмосферата на спокойствие и хармония... Природата ни даряваше красотата си и в този момент лентата на спомени от времето на детството ми се повтаряха с разказите за род и родина, за съдбата на времето,което бе разпръснало с безпощадна ръка една немалка част от българите. Къде ли не бяха те?!От степите под Алтайските планини през безкрайните простори по пътя им , оставили знаци в Казан, край Волга и в Крим,за да продължи към Византия при Аспарух, в Панония и днешна Италия при Алцек, както и в днешните земи на Северна Македония при Кубер...
Стояхме вече под беседката, цялата погребална чета, защото бяха дошли още четирима от местните братовчеди,воглаве с младия Димитър Лазаров Тънкопишев, благодарение на който се "сблъсках с властта на реда "в братска Северна Македония и пак той ме облекчи от нейната сила!
Бианка, вдовицата на бате Миле, беше обявила,че опелото на праха му ще бъде в два след пладне в църквата,а погребението,т.е. разпръсване на повечето от съдържанието на урната е два часа по-късно от едно корабче, предварително ангажирано от италианката. И да не забравя, че Бианка е италианка.С нея батко Самуил се събрал в Хамбург.Тя вдовица с една десетгодишна дъщеричка от брака си с Ото-офицер от Вермахта по време на войната, бил в Италия, инженер по професия, който отишъл ерген в Италия,където се влюбил в Бианка,както и тя в него,за да стигнат до брак. След загубата на войната от Германия през майските дни на 1945г. и едногодишен плен при съюзниците,в лагер, близо до Бари,пристанище, което гледа на изток,Ото бива освободен и младоженците заминават за Хамбург.Година по-късно Бианка се сдобива с Джована, дъщеричка, която имат с немеца.За зла участ,майка и дъщеря след това загубват съпруг и баща при трудова злополука...
Така след достатъчно време преди опелото научихме за житейските пътища на наш Миле.Бианка, учудващо за много от нас говореше много добре, как да си изкривя съвестта и да кажа северомакедонски... защото жената на наш батко Миле си говореше на български, разбира се с охридско наречие, но това беше майчин говор и на "назе, бегалите българе "къмто майка България, старата България, както речовито се изразявали нашите предци.
Тишината и предстоящият ритуал ми се усетиха като една среща между живите наследници и нашите мъртви предци, които мълчаливо ни гледаха от небето...
Следва продължение...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
