Тези луди 18
Мозъкът има една много полезна функция – да забравя. Но защо забравяме само дребните неща? Ще ми се да забравя това, което направих на Бъдни вечер миналата година.
Моето семейство отбелязва този празник по особен начин, защото съвпада с рождения ми ден. Събираме се с баба и дядо, и леля, и свако, и братовчедите, и разбира се, че чудовището, което винаги е наоколо – малката ми сестра, е там.
Самият факт, че съм родена на един и същи ден с Исус, е тревожен. Никога не съм можела да си правя купон на рождения ден, нито на следващия – Коледа. И така, аз празнувам с приятелите си чак на 26 декември. Ужас!
Но миналата година ставах на 18 и, както винаги на семейния празник, бях заклещена у дома. Къщата е доста голяма, но въпреки това се чувствах като хлебарка в кибритена кутийка. Под елхата имаше много подаръци и нито един с моето име отгоре. През изминалите години “Дядо Коледа” ми оставяше поне по два подаръка – за Коледа и за моя си празник. Бях бясна, защото все пак ставах пъл ...