20 февр. 2013 г., 21:57

Ти

722 0 0

Винаги ще си спомням за теб. Знам, че още нищо не е свършило, но никога не се знае какво предстои. А аз имам силна интуиция и знам, че животът рано или късно ще ни раздели. Затова нека ти кажа едно прекалено ранно и предварително сбогом. Винаги ще помня този период от живота си. Ленивите и прекрасни сутрини. Всеки един миг, всяка малка подробност. Непредсказуемите вечери. Думите ни, издишани бавно с цигарения дим. Спокойствието и пълната хармония, която изпитвах още с първите слънчеви лъчи, кафето и цигарата сутрин, гледайки те как спиш. Представям си далечното бъдеще, как ще поглеждам назад и ще искам да се върна. При теб. В един друг свят. Странно е да ме обзема носталгия по нещо, което още не е отминало. Каквото и да се случи, аз винаги ще изпитвам тази необяснима, пристрастяваща любов. Точно затова ме е страх сега... предвкусвам болката. Нещо разтърсващо, от което няма да се съвзема.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Инна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...