Винаги ще си спомням за теб. Знам, че още нищо не е свършило, но никога не се знае какво предстои. А аз имам силна интуиция и знам, че животът рано или късно ще ни раздели. Затова нека ти кажа едно прекалено ранно и предварително сбогом. Винаги ще помня този период от живота си. Ленивите и прекрасни сутрини. Всеки един миг, всяка малка подробност. Непредсказуемите вечери. Думите ни, издишани бавно с цигарения дим. Спокойствието и пълната хармония, която изпитвах още с първите слънчеви лъчи, кафето и цигарата сутрин, гледайки те как спиш. Представям си далечното бъдеще, как ще поглеждам назад и ще искам да се върна. При теб. В един друг свят. Странно е да ме обзема носталгия по нещо, което още не е отминало. Каквото и да се случи, аз винаги ще изпитвам тази необяснима, пристрастяваща любов. Точно затова ме е страх сега... предвкусвам болката. Нещо разтърсващо, от което няма да се съвзема.