Лежа на горската полянка и се радвам на ветреца и аромата край мен. Толкова е успокояващо...
Гледам в другия край, едно дете дебне с отворен буркан и скача напред. После смеейки се извика:
- Хванах ли теее!
И го затвори с капачка.
Стана ми много интересно, какво прави и отидох при момченцето. Беше облечено в къси панталонки и синя ризка, а в очите му имаше странен блясък.
- Хей, малкият! Какво правиш?
Присви големите си очи и ме погледна.
- Не виждаш ли?! Ловя вятъра.
Засмях се, защото никой не лови вятър в буркани.
- Защо се смееш?
- Защото... Просто ловиш въздух, а той не е вятър. За де стане вятър трябва да има сила, която да го задвижи.
Погледна ме, толкова лошо, че имах усещане за изпепеляващия му гняв. ...