ти си....

Ти си единственото момче, което може би никога няма да бъде мое.
Това ме кара да се чувствам толкова нещастна и забравена от горчивата наслада,
наречена любов.
Защо няма да бъдеш мой ли? Отговорът е толкова прост и ясен -
защото си с нея. Вие сте най-сладката двойка в училище.
Всяко момиче желае да има момче като теб, а всяко момче - момиче като нея.
Какво желая аз ли? Моето желание е малко по-различно.
Аз не искам момче като теб, а теб самия. Знам, че си с нея, че я обичаш,
тя теб също, но как мечтая аз да съм на нейно място в момента.
Да се радвам на прегръдките и целувките ти,
да чувам думите: ''обичам те'', предназначени само за мен.
Но просто няма смисъл да се надявам, защото знам,
че това е само илюзия, но въпреки всичко аз си противореча
и понеже вярвам в чудеса, все още не губя надежда,
че някога ще си мой.
Не искам да я изоставяш просто така. Дори не знам дали
изобщо искам да сте разделени.
И това ме измъчва най-много, тези противоречия, идващи от
дълбините на сърцето ми.
Въпреки всичко аз определено й завиждам и то
съвсем не благородно.
Сигурна съм също и че не съм единствената.
Може би още хиляди момичета искат да са на нейно място,
но в случая тя е победителакта и притежателка на
най-голямата награда - твоята любов.
Може би ти никога няма да узнаеш моите чувства.
Е, с това ще трябва да се примиря.
Не искам да минаваш покрай мен, да ме поглеждаш
с онези прекрасни очи, да виждаш любовта, идваща
от моите, а аз да  знам, че никога няма да мога да ти я покажа.
Но в дъното на този безкраен тунел, изпълнен с нещастие и самота,
наречен "мой живот", има лъч светлина - това си ти!
Това е красивата  усмивка, която виждам всеки ден,
грейнала върху лицето ти, това е  дълбокия ти, топъл поглед,
изпълнен с доброта.
Това е ангелската красота, струяща от цялото ти лице - лице, което
няма да забравя никога, което завинаги ще остане в съзнанието ми.
Само една целувка от твоите устни,
само един поглед от твоите очи,
само едно докосване от твоите ръце
биха ме направили най-щастливото момиче в целия свят.
Ето защо никога няма да се чувствам истински щастлива...