Ти си всичко
Ти си всичко
Когато те погледна, от очите ти ми се усмихва живота. Когато си тръгнеш, ме обгръща самотата. Сякаш земята се отваря и ме поглъща цяла…
Преди да те срещна нямах нищо, което да обичам! А, сега? Ти си мечтите ми, другата ми половина. Светлината в нощта, топлината на тялото ми. Ти си живота, едно ново начало. Когато съм под погледа ти, ти ме издигаш. Запалваш огньове по тялото ми и ме изгаряш. В сънищата ми ти ръководиш нощните ми пътувания. Ако можех да се изразя с мисли от моето съзнание, щях да призная, че и аз се страхувам. Страхувам се от това, колко те обичам.
Как да опиша толкова много спомени, които изпълват съзнанието ми и ще са там завинаги?! Какво да ти кажа за да ми повярваш? „Обичам те“ е толкова малко, само две думи и ако почувстваш силата на любовта ми, ще се изплашиш. Ти си Бог в моето собствено небе. Живот мой, дъх необходим за да живея.
Това, което чувствам само с теб мога да споделя. Обичай ме, такава дива – непокорна! До болка откровена…
Обичай ме, както само ти можеш да обичаш – всеотдайно! Защото, ако те няма на кого ще раздавам душата си?!
А, любовта ми? Тя ще остане несподелена, заключена дълбоко в сърцето ми…
Неизпратени писма - 2
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Атанасова - Панова Все права защищены
Благодаря ти, Донко за това, че си тук и сподели моите мисли!
