alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
72 3525
23 сент. 2014 г., 18:03  

Ти си всичко 

  Проза » Письма
1306 0 8
1 мин за четене

Ти си всичко

Когато те погледна, от очите ти ми се усмихва живота. Когато си тръгнеш, ме обгръща самотата. Сякаш земята се отваря и ме поглъща цяла…

Преди да те срещна нямах нищо, което да обичам! А, сега? Ти си мечтите ми, другата ми половина. Светлината в нощта, топлината на тялото ми. Ти си живота, едно ново начало.   Когато съм под погледа ти, ти ме издигаш. Запалваш огньове по тялото ми и ме изгаряш. В сънищата ми ти ръководиш нощните ми пътувания.  Ако можех да се изразя с мисли от моето съзнание, щях да призная, че и аз се страхувам. Страхувам се от това, колко те обичам.

Как да опиша толкова много спомени, които изпълват съзнанието ми и ще са там завинаги?! Какво да ти кажа за да ми повярваш? „Обичам те“ е толкова малко, само две думи и ако почувстваш силата на любовта ми, ще се изплашиш. Ти си Бог в моето собствено небе.  Живот мой, дъх необходим за да живея.

Това, което чувствам само с теб мога да споделя. Обичай ме, такава дива – непокорна! До болка откровена…

Обичай ме, както само ти можеш да обичаш – всеотдайно! Защото, ако те няма на кого ще раздавам душата си?!

А, любовта ми? Тя ще остане несподелена, заключена дълбоко в сърцето ми…

 

Неизпратени писма - 2

 

 

© Ваня Атанасова - Панова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??