Загледан в звездите чух как Тони се върна с дървата, минути преди огънят да изгасне.
-Как е тя- попита тихо, докато ръсеше съчки върху жарта.
-Май добре. Поскимтя малко в един момент, опита се да повърне, но нямаше какво, а сега спи дълбоко. Ще се оправи.
Тони тежко тупна до мен и въздъхна, също вдигна поглед нагоре.
-До къде ходи ти- го питах.
-Надолу по дерето. Исках да намеря нещо по- сухо и намерих тези дръвца под един камък, до едно угаснало огнище. Явно някой е решил да се запаси, но му е омръзнало и си е отишъл.
-Аха…
-Я подай една бира насам.
Отворих две бутилки и му дадох едната. Беше гадна нощ. Беше тиха и влажна нощ, много красива, много спокойна, но я бяхме планирали от седмици, а накрая останахме разочаровани. Просто нещата не се наредиха и сега седяхме на одеялото, потиснати и омълчани, а главната виновница за всичко кротко си спеше, с глава облегната до бедрото ми и тихо похъркваше.
Тони се обърна към мен:
-Другия месец може пак, а?
-Може- казах- Да. ...