Тихо е.
Отсам оградата съседът прави планове. Да отсече дървета, здрави, но ненужни като всичко ценно; закупил е някакво землище, ще го отреди за друго. Щъркелът замита крила по това време в ниското – началото на юни е, търси трева и съчки. След две седмици ще търси друго. Щъркелът е добър баща. И лош родител. Така съм чувал да говорят орлите за него. Всъщност беше обратното. Но нали ги знаете орлите, лъжат като хора.
Влажно. Черешата си спихна от дъжда. За кайсията да не говорим.
И да не говорим за това, че всичко тука стана тъжно и зелено.
Как може? В този райски кът – където...
Щях да кажа нещо за птичките, ама това са го казали по-добре от мен вече. Поетите, прокурорите. Едните мечтаят за свят със щастие, другите - за щастие без свят.
И сигурно затова е тихо. Защото не ги чувам. Следобед маршрутът на авиолиниите се сменя и не преминава вече небето над моя двор. Значи съм обезопасен.
Съседът краде клони на чужди дървета. Не се страхува от самолетите. Те не го виждат. Не го виждам и ...