Тихо е.

     Отсам оградата съседът прави планове. Да отсече дървета, здрави, но ненужни като всичко ценно; закупил е някакво землище, ще го отреди за друго. Щъркелът замита крила по това време в ниското – началото на юни е, търси трева и съчки. След две седмици ще търси друго. Щъркелът е добър баща. И лош родител. Така съм чувал да говорят орлите за него. Всъщност беше обратното. Но нали ги знаете орлите, лъжат като хора.

     Влажно. Черешата си спихна от дъжда. За кайсията да не говорим.

     И да не говорим за това, че всичко тука стана тъжно и зелено.

     Как може? В този райски кът – където...

     Щях да кажа нещо за птичките, ама това са го казали по-добре от мен вече. Поетите, прокурорите. Едните мечтаят за свят със щастие, другите - за щастие без свят.

     И сигурно затова е тихо. Защото не ги чувам. Следобед маршрутът на авиолиниите се сменя и не преминава вече небето над моя двор. Значи съм обезопасен.

     Съседът краде клони на чужди дървета. Не се страхува от самолетите. Те не го виждат. Не го виждам и аз. Само чувам как стенат стеблата им. Нека краде. Какво, кой ще му пречи? В съда крадат доказателства. В болницата – епикризи. В общините – протоколи от обществени поръчки. В банките – такси. Кражбата е вече институционална.  Държава има на книга. Счетоводна. Но народът е умрял без смъртен акт.

     Самолет лети над България. Над територията. Защо са ни птици, щом имаме да ни пазят небето други крила? Редно е да убием всички възможни птици, само моторните да останат. Дроновете – само донякъде.

     В парламента отдолу крадат гласове. Споразумения някакви. И уж имало избори. Оказва се, че няма такива. Изборът е вече на всеки срещу всеки. Държавата въстана срещу народа. И парите срещу справедливостта.

     А щъркелът налита. Не знае ли, че тука няма кой да го опази? Съседът има пушка. Има и гавази.

     Не знае. Популацията на щъркела се спуска върху свои географски ширини. Да се опази. Аз смятам, че когато изтрепем всички щъркели, ще станем по-добре.

     Ще сечем незаконно дървета. Ще се скараме и със съседа. Ще затворим парламента. И ще формираме общност, в която кражбата е съкровена ценност, предизвикана от членството ни в Европейския съюз и НАТО. Ако това се окаже невярно, ще кажем друго.

     Ще създадем страна... За старателна, демократична, общонародна злоупотреба.

     Важното е да няма държава. Иначе ще се наложи да се унижим до хора безотчествени в хиляда и триставековния смисъл на думата. Емигриращи като щъркели в отсъствие на родина, като летци към място за препитание.

     Но черешата се спихна от дъжда. Кайсията никаква я няма. А ябълките... Тях ги пазехме за износ.