Тимур, мургавата му компания и едни зомбита
Преди много години в едно малко градче, в едно малко жилищно блокче, за малко време живяхме в една малка квартира. Мама, татко, аз и малкото ми братче.
Две стаи на първия етаж и още две стаи, в които живееха нашите хазаи. Мило възрастно семейство.
Малкото градче беше спокойно и красиво. Толкова спокойно, че от скука там сътворих най-големите си пакости и щури изпълнения. Ей така за разнообразие. Пък и преди това бяхме живели в София и други градове, в които постоянно се случваше нещо интересно. Но в това градче трябваше сам да се постараеш да си нарисуваш спомени. И сега като помисля добре съм се справял с това… Ами с творенето на щури спомени, де.
Та извършвайки поредната си невероятна пакост, която както винаги започна с най-невинната детска игра, се прибрах в квартирата.
И… Опа… Мама ме гледа остро. Из под вежди някак си. Веднага разбирам… Някоя възрастна съгражданка услужливо е уведомила родителското тяло за моите щуротии от преди малко. ...