13.12.2017 г., 1:05 ч.

Тимур, мургавата му компания и едни зомбита 

  Проза » Разкази, Хумористична
1771 2 3
19 мин за четене
Тимур, мургавата му компания и едни зомбита
Преди много години в едно малко градче, в едно малко жилищно блокче, за малко време живяхме в една малка квартира. Мама, татко, аз и малкото ми братче.
Две стаи на първия етаж и още две стаи, в които живееха нашите хазаи. Мило възрастно семейство.
Малкото градче беше спокойно и красиво. Толкова спокойно, че от скука там сътворих най-големите си пакости и щури изпълнения. Ей така за разнообразие. Пък и преди това бяхме живели в София и други градове, в които постоянно се случваше нещо интересно. Но в това градче трябваше сам да се постараеш да си нарисуваш спомени. И сега като помисля добре съм се справял с това… Ами с творенето на щури спомени, де.
Та извършвайки поредната си невероятна пакост, която както винаги започна с най-невинната детска игра, се прибрах в квартирата.
И… Опа… Мама ме гледа остро. Из под вежди някак си. Веднага разбирам… Някоя възрастна съгражданка услужливо е уведомила родителското тяло за моите щуротии от преди малко. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свилен Добрев Всички права запазени

Когато се заговори за луна, веднага в главата ми се появяват сцени на любов или други топли чувства. Или пък студени, или тежки.

Този разказ обаче не е за това.

За мен има и друго!

А именно: Как заобичах луната и нейната мелодия!

Произведението е участник в конкурса:

Когато Луната изчезна »

6 място

Предложения
: ??:??