Беше много тихо. Единственният шум, който се чуваше от време на време, беше плясъкът от крилете на някой гарван. Из целия град се бяха разстлали тези красиви и мрачни птици. Градът бе пуст. Единствените му жители бяха тези гарвани, а демоните и призраците рядко се завръщаха, защото обикаляха навред по земята. Къщите бяха изоставени, покрити с прах и паяжина. Тази нощ тихо заваля сняг. Големите и меки парцали падаха бавно и постилаха бяла покривка върху улиците и покривите на къщите. Гарваните се бяха свили един до друг заради неочаквания студ. Ала съвсем скоро се приспособиха. Изведнъж започнаха да се оглеждат странно и учудено. Нещо ги бе уплашило. Отдавна не бяха виждали призраци или изгубени души... Не, това бяха три демона. Какво ли ги бе накарало да се завърнат точно сега? Гарваните се поуспокоиха, ала денят настъпваше. Лека светлина се прокрадваше и гонеше нощта. Как само мразеха светлината тия мрачни същества. Всички едновременно запляскаха криле... Тъмната черга се надигна и се ...