29 окт. 2018 г., 11:00

Тишината от рая 

  Проза
567 0 5
8 мин за четене
Всичко започва с мълчанието. Телефонът мълчеше, пощаджийката мълчеше, приятелите-мълчаха, колегите и родителите -мълчаха.Тишината следеше събитията и разговаряше със себе си. Гери, с дистанционно в ръка се съсредоточаваше с досада към образите от екрана. По телевизията излъчваха предаването: "Култ" и водещата ентусиазирано жестикулираше, разговаряйки усмихнато с гостенката.
Всичко започва с мълчанието. Но и с многото болка...
На 10 април 2014 година Гери реши, че е дошло време да сложи край на живота си. Старателно се изкъпа, разреши дългата тъмна коса, сложи лек грим върху клепачите, облече сините дънки и блузата в шарки. Огледалото и намигна и се опита да привлече нейното внимание. Гери го погледна, задълбочена в собствените си мисли, после се прозя безучастно и седна на фотьойла. Познатият хол, мебели, уредбата с дискове... Банални неща! Там на стената прочете една стара до меланхолия мисъл: "Безизходно положение няма. Това е пауза между две хрумвания." Облиза устни и впи несъзнател ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Янкова Все права защищены

Предложения
: ??:??