Я сипи по едно от земното… Не, не – не искам нормално питие, искам земно… Да, зная, че е гадно, с отрицателен ефект върху нормалното наше мислене, че… Ама сипвай и не питай! Казах – по едно… Не искаш? Не си самоубиец… Иди до тая Земя, както нагло наричат планетката си, и ще пропиеш…
Бях, бях… В командировка – че кой нормален ще отиде там, ако не се налага… Да, началството… Заповед!...
О, те не ходят там… Дай им Магелановия облак, Кентавър… Не знаеш какво е това? Извинявай, увлякох се, минах на техните нелепи понятия…
Значи – планета Х-003 от групата на Цвърц… По-нагоре, по-нагоре… Като си решил да показваш на екрана, поне научи къде е… Още по-встрани… Ха!
И аз едва го намерих, когато се обади Великият Черупчест слон и ми нареди да стягам багажа. Още повече, че заповяда да пусна трите визора и сам ме насочваше. Доста сърдит беше – кой знае защо, смяташе, че трябва да зная всичко, в това число и местоположението на някаква дребна и ненужна система, нейде под опашката на Галактиката…
Е, а ...