Тази вечер ми е странно.
Неканени нахлуха толкова спомени и мисли. Немското радио, което бог знае от къде тръгна на компютъра ми, ми навява толкова спомени и мисли, мисли за миналото, бъдещето и настоящето. Мисли за хора. Които изчезнаха от живота ми, но зная, че скоро ще се появят. Още когато ги срещнах, знаех, че ще се разделя с тях за дълго време. Хора, които не съм подозирала, че мога да изгубя толкова рано и други, които никога не съм познавала, но някак станаха част от живота ми след смъртта си. И други, почти забравени, останали блед спомен в детското ми съзнание и само имена. Имената на двама души, които не познавам. И очите... от единия... и името й. И една тайнствена мистерия... около нея. Около живота й и още повече около смъртта й. Не искам да мисля за смъртта, не тази нощ. Никоя нощ. Но тези мисли са диви, първични, страшни, като вихрушка. Не зная защо точно днес. И изобщо не зная, защо на мен, как и кога успях да се обвържа с толкова много незнание и неискане да зная ? Ст ...