Всичко, което прави той, е едно малко чудо - начинът, по който седи, опрял лакът в коляното си, небрежността съчетана с предизвикателството, които образуват цвета на очите му… Като студенти, ни учеха, че такъв цвят се получава като смесим червено и черно - като романа на Стендал, въпреки че никога не съм го чела, а очите му не могат да бъдат прочетени и това поставя под въпрос съществуването на всички книги… и моето собствено.
Има трапчинки, плътни устни и знае няколко езика, включително този на намръщеното, дръзко момиче, което живее в мен. Много хора са си говорили с мен, малко са си говорили с нея. Не я разбират – откровеността й ги карат да се чувстват неудобно... Пък той си измисли азбука с нея и си пращаха писма по въздушен път, но вместо с гълъби - с очи. От своя страна, тя говореше до съвършенство езика на онова наранено, сантиментално, саркастично момче в него, което искаше някой да му каже, че все още има нещо истинско. Аз повярвах в истинското, заради това момче, затова няма ...