Думите се превръщаха в мечове, които се забиваха в Неговото изстрадало сърце, а щитът Му беше невинността и доброто. Той преглъщаше горчивите думи и ги заравяше в онази гробница. Искаше да ги прегърне, макар с оковани ръце, очите Му сълзяха, но сълзите бяха от съжаление, душата Му крещеше срещу таз злоба и лицемерие, а Той, а Той се молеше, казвайки: "Боже, прости им, те не те познават". Но те, пак така жестоки, пак злобни, като едни орли черни драскат, грабчат, за да откъснат и последната фиданка на любовта. Той плачеше за света, със сълзите си искаше да угаси този извиращ се вулкан от душите им нещастни. Той не говореше, мълчеше, а човеците се бореха за власт, без да осъзнават, че са грешни, с души сиромаси, с образи жалки, със сълзи кървящи. По устните Му думите умираха, а Той самият страдаше за другите, които Го оплюваха, ритаха, не осъзнавайки, че в себе си изгубиха и последната реликва. Той вдишваше последния въздух от живота... Той умираше, за да възкръснат замрелите сърца, потопени в своята омраза и в своята самота. Той проля кръвта Си чиста, за да пречисти всеки от грях, за да ги окъпе в любов и доброта.

Честито Възкресение Христово! Бъдете благословени, Бог да бъде с вас и вашите семейства. Нека в този светъл Велик празник да възкръсне вярата, надеждата и доброто. Нека бъдем добродушни, милосърдни и човечни. И най-важното, да осъзнаем, че именно Иисус умря за нашите грешки. Нека се молим и да искаме прошка, Той винаги прощава.

Нека бъдем изпълнени с вяра и непрестанно се молим, за нас и за нашите близки и нека всички пречакаме Неговото идване с радост и нека всеки един от нас намери спасение. Амин.

Милан Милев

24.04.2011