24 abr 2011, 20:41

Той умря, за да възкръсне доброто и любовта

  Prosa
1.1K 0 0
1 мин за четене

Думите се превръщаха в мечове, които се забиваха в Неговото изстрадало сърце, а щитът Му беше невинността и доброто. Той преглъщаше горчивите думи и ги заравяше в онази гробница. Искаше да ги прегърне, макар с оковани ръце, очите Му сълзяха, но сълзите бяха от съжаление, душата Му крещеше срещу таз злоба и лицемерие, а Той, а Той се молеше, казвайки: "Боже, прости им, те не те познават". Но те, пак така жестоки, пак злобни, като едни орли черни драскат, грабчат, за да откъснат и последната фиданка на любовта. Той плачеше за света, със сълзите си искаше да угаси този извиращ се вулкан от душите им нещастни. Той не говореше, мълчеше, а човеците се бореха за власт, без да осъзнават, че са грешни, с души сиромаси, с образи жалки, със сълзи кървящи. По устните Му думите умираха, а Той самият страдаше за другите, които Го оплюваха, ритаха, не осъзнавайки, че в себе си изгубиха и последната реликва. Той вдишваше последния въздух от живота... Той умираше, за да възкръснат замрелите сърца, потопени в своята омраза и в своята самота. Той проля кръвта Си чиста, за да пречисти всеки от грях, за да ги окъпе в любов и доброта.


Честито Възкресение Христово! Бъдете благословени, Бог да бъде с вас и вашите семейства. Нека в този светъл Велик празник да възкръсне вярата, надеждата и доброто. Нека бъдем добродушни, милосърдни и човечни. И най-важното, да осъзнаем, че именно Иисус умря за нашите грешки. Нека се молим и да искаме прошка, Той винаги прощава.


Нека бъдем изпълнени с вяра и непрестанно се молим, за нас и за нашите близки и нека всички пречакаме Неговото идване с радост и нека всеки един от нас намери спасение. Амин.

 

Милан Милев

24.04.2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милан Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...