преди някой да изкаже злостна критика,
отбелязвам, че това е плод на вдъхновение
от петдесетте най-добри български филма.
не е копие.
Всичко е любов. Твърде кратко го разбираше.
Крадецът на праскови в чужда вишнева градина.
Опасен чар и обаяние, твърде кратко подаряваше.
И от шум за нищо, нищото стана нещо.
Нещо като нищо, което не виждаме. Объркано-невидимо.
Вчера... беше време разделно, днес - се връщаш като бумеранг.
Почти забравена любов... твърде дълго танцувахме в бала на самотните.
А моят рицар без броня се предаде, та той бе само господин за един ден. ...