sunnyrainbow (Венцислава Благоева)
53 6
23.10.2009 г., 20:51 ч.

Толкова много филми сме гледали... 

  Проза » Други
1152 0 5
3 мин за четене

преди някой да изкаже злостна критика,

отбелязвам, че това е плод на вдъхновение

от петдесетте най-добри български филма.

не е копие.




Всичко е любов. Твърде кратко го разбираше.
Крадецът на праскови в чужда вишнева градина.
Опасен чар и обаяние, твърде кратко подаряваше.
И от шум за нищо, нищото стана нещо.
Нещо като нищо, което не виждаме. Объркано-невидимо.
Вчера... беше време разделно, днес - се връщаш като бумеранг.
Почти забравена любов... твърде дълго танцувахме в бала на самотните.
А моят рицар без броня се предаде, та той бе само господин за един ден.
Колко съжалявам.
Бон шанс, инспекторе, стига с маневри на петия етаж.
Не съм тринайстата годеница на принца, ти не си моят любимец 13, не си най-добрият човек, когото познавам.
Да, ти бе специалист по всичко. Музиката ни я свиреше оркестър без име.
Осъдени души... гоним спомените, гоним дните. Приспи ме...
Тази игра не се играе от трима... от запаса... прекалено дълго обичах на инат.
Тютюн... и стари цигари... отлетяло лято... но отново се завръщам.
Лавина... от спомени, скреж... от сълзи.
Комбина... отделно - аз, отделно - ти.
Аз заспивам... аз ще те сънувам.
Аз ще го помня - момчето, момчето си отива...

© Венцислава Благоева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??