> Слънцето се поклони на най-висшия от деветте свята – крепоста Асгард и бавно потъна зад хоризонта като остави след себе си прелестно розови небеса. Тор се отдръпна от двукрилия прозорец на личните си покои и сумрака на залата приласка погледа му. Той обичаше повече от залеза хладната неприветливост на сивите стени, по които се гонеха палавите отблясъци на камината и гледката на огромната си библиотека с ръчно рисувани книги. Тор даде знак на слугинята си Рьосква, която послушно стоеше в ъгъла на стаята и рече:
>
> - Слънцето залезе. Вече можеш да доведеш кандидата за ръката на дъщеря ми. Чувствам се готов да се запозная с него.
>
> Тор се отпусна в едно от червените, кадифени кресла до камината и се загледа в огъня. Не му беше до никого, наистина. След малко Рьосква се завърна и след нея в стаята влезе едно обикновено джудже. Беше грозно като повечето джуджета, само очите му бяха бистри и блестяха наивно. На едно от раменете си носеше щайга с нарове, явно зестрата за дъщерята на Тор, ...