Слънцето се поклони на най-висшия от деветте свята – крепоста Асгард и бавно потъна зад хоризонта като остави след себе си прелестно розови небеса. Тор се отдръпна от двукрилия прозорец на личните си покои и сумрака на залата приласка погледа му. Той обичаше повече от залеза хладната неприветливост на сивите стени, по които се гонеха палавите отблясъци на камината и гледката на огромната си библиотека с ръчно рисувани книги. Тор даде знак на слугинята си Рьосква, която послушно стоеше в ъгъла на стаята и рече:

-        Слънцето залезе. Вече можеш да доведеш кандидата за ръката на дъщеря ми. Чувствам се готов да се запозная с него.

Тор се отпусна в едно от червените, кадифени кресла до камината и се загледа в огъня. Не му беше до никого, наистина. След малко Рьосква се завърна и след нея в стаята влезе едно обикновено джудже. Беше грозно като повечето джуджета, само очите му бяха бистри и блестяха наивно. На едно от раменете си носеше щайга с нарове, явно зестрата за дъщерята на Тор, златокосата Труд. Дори не беше джудже воин, приличаше на дребосък селянин. Брадата му беше сплетена на три тежки, руси плитки, прихванати с дървени орнаменти, което означаваше, че не е мръсен и неподдържан като повечето джуджета. Тор взе от масата златната си лула, и дръпна дълбоко, докато оглеждаше годеника на дъщеря си. Питаше се как е посмял да иска от боговете ръката на красивата, синеока и бледа Труд с такъв огромен нос. Как щяха грубите му ръце, които само бяха ковали инструменти да докосват нежната кожа на Труд? Само очите на джуджето караха Тор да му прости съществуването. Те светеха необикновено, сякаш осъзнато. Труд, дъщерята на Тор от съпругата му Сиф щеше да стане жена воин и да наследи вълшебния му чук Мьолнир, който разбиваше костите на ледените гиганти. Тя щеше да бъде следващата богиня на мълниите. Не, Труд нямаше да се омъжи за този дребосъчест селяндур, каквото и да му бяха обещали боговете на Асгард. Тор щеше да се погрижи да продължи изпитанието на годеника до сутринта, тъй като му беше добре известно, че джуджетата се крият от първите лъчи на слънцето сутрин, понеже ги превръщат в статуи от камък. Ако успееше да залиса кандидата до сутринта, слънцето изгряваше точно пред прозореца и Тор щеше да се отърве от него. Джуджето се поклони ниско, при което разсипа щайгата с наровете и засрамено взе да ги събира.

-        Е, добре си дошъл в Асгард.

-        Добре заварил, Тор, велики господарю, сине на Один!

-        Представи се.

-        Аз съм Алвис, господарю. От рода на мъдрия Вердал Стоманения Пръст. Сторих добро на боговете, изковах им вълшебни оръжия и те ми обещаха, че за награда мога да взема за жена вашата дъщеря Труд. – поклони се джуджето още веднъж като преди това предвидливо постави щайгата на пода. - Донесъл съм нарове, тъй като съм беден и нямам злато.

 

Тор сбърчи вежди. Никак не умееше да лъже. Лицето му почервеня и богът на мълниите запухтя тревожно. Поиска му се да отпрати веднага нахалния кандидат за ръката на дъщеря си, ала щеше да обиди своите приятели, боговете.

 

-        Разбирам. – рече накрая Тор, който беше толкова честен, че за втори път в живота му се налагаше да хитрува и това не му отиваше – Трябва да поговорим и нощта е пред нас. – заяви той като възкликна неестествено. – Дай да ти налея една чаша – медовина ли предпочиташ или червено вино?

На Алвис, който беше прословут със своята мъдрост, превземката не му убягна, но той се усмихна разкривайки ред изключително бели и едри зъби.

-        Чувствам, че господарят не ме одобрява за зет от пръв поглед. Но за мен ще бъде чест, дори само да си поговорим.

-        Да! Не те одобрявам! – призна си Тор, който мислеше бавно, въпреки, че беше шампион сред боговете по сила. – Труд е нежна богиня, дори и да е жена воин. Така като те гледам, мисля, че няма да си допаднете особено много. – каза истината той, тъй като не умееше да говори друго. Той се надяваше джуджето да го разбере с добро и да си тръгне.

-        Очаквам, че Труд е жена, която желае до себе си щедър, внимателен и известен с разума си мъж.

-        Не си мъж. Джудже си. С цялото ми уважение към вашата раса – знаем, че сте майстори и ни снабдявате с всички възможни талисмани, оръжия и артефакти. И аз имам вълшебния чук Мьолнир и той е направен от джуджета, но... нали се сещаш не се е налагало да плащам за това с ръката на дъщеря ми.

-        Разбирам вашите предубеждения. Ние джуджетата сме малко нисички и набити, но това са повърхностни неща. Иначе сме сръчни и умели. Достойна раса сме, ще се убедите в това. И извънредно добри в леглото.

-        Нямам думи, - рече Тор – Гади ми се от онези мърляви джуджета, които така унижиха Фрея заради вълшебната огърлица Брисингамен. Тя плати ужасна цена за да я има – четири нощи от нейната страст, благородната ми богиня на плодородието. Ето заради този спомен тя не носи непрекъснато Брисингамен. Веднъж даже ми услужи с нея.

-        Така ли, разкажете, разкажете на мен джуджето за вашите божествени приключения.

Тор изпита доволство, тъй като живееше сам в покоите си и никой не се интересуваше от божествените му приключения – на всички богове собствените им приключения им бяха много по-интересни. Боговете бяха толкова самовлюбени, че  обичаха да говорят главно за себе си. Той за пръв път срещаше някой, който да му обърне толкова внимание и с удоволствие заразказва:

-        Несъмнено сте чувал за златната Брисингамен – започна той отдалече. Тя е вълшебен артефакт, изключително красив и всички я свързват с Фрея, тъй като сърцето и пулсира заедно с нея. Но един ден, не друг, а джуджета откраднаха чука ми Мьолнир и го предадоха в ръцете на ледения гигант Трим. Без Мьолнир боговете в Асгард са напълно беззащитни. Цената да си прибера обратно оръжието беше ръката на Фрея – богинята на плодородието трябваше да се омъжи за отвратителния Трим. Ненужно е да се казва, че бяха по-неподходяща двойка даже от теб и Труд. Когато боговете на Асгард казаха, че Мьолнир ни трябва обратно и казаха на Фрея да сложи булчинска рокля тя побесня така, че всичките зали потрепериха от гнева ѝ. Огърлицата Брисингамен падна от врата на великата богиня. Тогава на Локи му дойде брилянтна идея. Накара ме да отида при Трим облечен като Фрея и украсен с воали и бижута – уж все едно съм богинята и ще му пристана. Тя го намери за забавно, дори ми даде да нося Брисингамен за да изглеждам по убедително. Все съм се чудил, как с тази брада и червена коса му заприличах на Фрея, но явно дрехите са много внушително нещо. И Трим се върза. Когато извади вълшебния чук просто го сграбчих от него и му натроших костите.

-        Колко извънредно смело и достойно от ваша страна. Вие сте много хитър воин, господарю Тор.

Тор изпита непознато удоволствие. Никога до сега в живота си не беше наричан хитър, тъй като всички смятаха че мисли малко бавно. Компанията на джуджето започна да му става приятна, тъй като то изглеждаше впечатлено от него, а има ли нещо по-приятно за един воин и бог от това да прави впечатление на простосмъртните. Той се усмихна, дръпна от лулата, отпи червено вино и искрено каза:

-        Изпитвам непознато удоволствие. Никога не са ме наричали хитър. Вашата компания, Алвис, почва да ми става приятна, тъй като няма нищо по приятно за воин и бог от това да прави впечатление...Всъщност, моя чук Мьолнир е повече от талисман на творчеството и разрушението. Той е единственото оръжие взело страха на ледените гиганти. Въпреки, че имам любовница, която е ледена гигантка, откакто се помня ледените гиганти се мъчат да ме убият. Те ме мразят.

-        Разкажете ми! – засия погледа на джуджето. – Вашият живот е пълен с такива вълнуващи битки и приключения, а аз съм скромен ковач.

-        Това се случи понеже аз обичам да се разхождам с Локи, бога на огъня и той е постоянния ми спътник. Имаше един леден гигант на име Гейрод – той беше един от най-страховитите. Един ден, Локи се забавлявал и се превърнал на ястреб и Гейрод, който явно бил доста сръчен го хванал и го отвлякъл. Локи нямало начин да се освободи освен да обещае, че ще ме предаде и доведе в замъка на Гейрод, но без вълшебния ми чук и магическия колан. Всъщност ме очакваше сигурна смърт. И така Локи идва при мене и съобщава: остави си чука и колана, ще те водя в публичен дом. Само че на отиване поспряхме при реката и  Локи заспа така дълбоко, че по едно време реката преля и водата за малко да го отнесе. Тогава дойде при мен Грид, една приятелка, ледена гигантка и ми разкри какъв бил плана на Гейрод, който и до ден днешен се чудя как е узнала. Даже беше добра да ми услужи с нейните вълшебни оръжия, за да не се явявам там невъоръжен. Когато пристигнах в замъка се сбих с дъщерите на Гейрод и ги победих.

-        Как ги победихте?

-        Метнах една секси, огнена топка!

-        О, Боговете са толкова изобретателни и непобедими!

-        Благодаря! Трябва да призная, че джуджетата също са изобретателни. Помня колко се вбесих, когато Локи отряза златните кичури на жена ми Сиф докато спеше. Лигльото искал да се пошегува. Сиф плака толкова много за своите коси. Накарах Локи да поръча и да плати перука от изпредено злато. Един майстор от вашата раса изработи тази перука. Сиф каза, че перуката е по-лека от собствените ѝ коси - изключително талантлива раса сте наистина.

-        Благодаря! За нас е чест да служим на вас, боговете!

Тор огледа още веднъж Алвис – той вече не приличаше на повечето джуджета. Усмивката му беше почти симпатична, очите му бяха неизразими и понеже беше седнал близо до него, Тор  улови, че джуджето ухаеше на някакъв тежък парфюм с мускус, кардамом, смола и бадеми. Труд обичаше парфюми и този щеше да и хареса.

-        Интересен парфюм. – рече той.

-        Благодаря! Вие боговете умеете да правите впечатление на жените с храбростта и силата си, а ние джуджетата трябва да се парфюмираме и да сплитаме брадите си. Днес е празник за душата ми, тъй като ще спечеля ръката на моята бъдеща съпруга Труд и завинаги моя род ще бъде свързан с рода на боговете. Да пием за това!         

-        Имам още по добра идея. Да похапнем! – рече Тор и направи знак на Рьосква, която излезе и доведе един прислужник, който тръсна на масата поднос с препеченото тяло на цял бивол.

-        Благодаря ти, Рьосква. Запознай се, Алвис, това е моята прислужница – фермерска дъщеря. Веднъж бях на гости на нейното семейство и се погрижих за вечерята. Позволих на домакина да убие и изпече двата  козела, който возят колесницата ми Тангриснир и Тангньостр. Условието беше да не им троши костите, но той се полакомил докато се хранел и отчупил бедрото на единия козел. На другия ден когато възкресих животните, забелязах, че едното от тях куца. Бях толкова ядосан, че фермерът ми предложи дъщеря си Рьосква за обезщетение и сега тя е моя прислужница.

-        А този огромен бивол? Как ще го съхраните да не се развали?

-        Аз имам огромен апетит – мога да го изям на един път. Заповядай, хапни си.

Часовникът удари 12. Двамата сътрапезаници нагъваха биволско месо и пиеха медовина. Тор разказваше различни истории от живота си, а Алвис изразяваше бурно своето възхищение. Тор го беше хванал алкохола и той беше почервенял от възбуда докато разказваше как ледените гиганти сътворили огромен глинен гигант и при вида му самият Тор се подмокрил. Алвис и Тор се бяха прегърнали и се смееха високо, медовината и виното им се бяха отразили добре. От торбичката си Алвис извади една книга подвързана с кожа и мастило с перодръжка.

-        Това е дневника ми – обясни той.

-        Ти умееш да пишеш? – възхити се Тор. – Аз много обичам книгите, но не умея да пиша.

-        Пиша много красиво. Името ми Алвис означава всемъдър.

-        И какво ще напишеш за нашата среща?

-        Ами – помисли джуджето – ще напиша нещо такова: На гости съм на германския бог Тор, на който е кръстен денят четвъртък – денят на Тор (Thursday). Неговото име означава мълния, а името на вълшебния му чук Мьолнир означава светкавица. Аз харесвам етимологията, - усмихна се Алвис.

-        Ти всъщност изобщо не си глупав! Аз обаче имам поне 15 имена – едно от тях дор означава „ужасния.“ И какво друго ще напишеш?

-        Ще напиша, че бог Тор е могъщ и прям съперник на ледените гиганти, той е силен и голям и може да изяде цял вол на едно хранене – и Алвис посочи костите в подноса на масата.

-        Знаеш ли – дръпна си Тор от лулата. – веднъж превърнах замръзналия пръст на един човек в звезда като го хвърлих нагоре в небето.

-        Какво пушиш? – попита Алвис.

-        Опиум.

-        О, сигурно от това е свирепият ти поглед.

-        Тук в най-горния от деветте свята всички пушим опиум. Прави се от мак и му се добавят листа от свещени дървета.

-        Какви свещени дървета?

-        Нали знаеш световното дърво Игдрасил. То е основното свещено дърво – огромен вечно зелен ясен, който приютява деветте свята – много е свят. Пред вратата на Валхала расте друго свещено дърво Гласир – изключително красиво със шума от червено злато. Мисля, че точно негови листа добавят в опиума на боговете. Обичаме да се събираме във Валхала, да пушим и да разказваме легенди и приказки. Опиум пушат и магьосниците, когато ни призовават. Знаеш ли колко пъти съм се появявал при думите: „Нека Тор да освети тези руни!“ Омръзнало ми е от магьосниците. Повечето ме призовават, когато искат да разрушат нещо.

-        Но ти си първородния син на Один. Можеш да им откажеш.

-        Магьосниците си мислят, че като знаят ритуали – боговете им дължат послушание.  

-        От всичко, което чувам, не е лесно да си бог.

-        Боговете имаме смелост и чувство за дълг. Но си прав – не е лесно да си бог. Добре, че има опиум и медовина, които да ни държат в настроение.

-        Казваш, че обичаш да се събираш с Локи, разкажи ми за него?

-        Той е огнения бог, обаче има особен вкус за женския пол. Едно от децата му е вълка Фенрир, няма да ти разправям как е заченат. Пакостник е и си променя формата. Случвало е да се съюзява дори с ледените гиганти – и също като моята -  любовницата му е ледена гигантка. Просто не можем да го спрем да ни върти номера и да ни поставя всичките в опасност. Въпреки това го обичам и го имам за приятел.

-        О, колко бих желал господарят да ме обикне и да ме има за приятел. Никога не съм прекарвал нощта по приятно, дори в прегръдките на жена. Мога да слушам историите за приключенията ти цял живот.

 

Часовникът удари 5 часа сутринта.

-        Алвис, приятелю – каза Тор пиян като кирка. – Искам да се омъжиш за дъщеря ми. Има по-красиви от теб и по-богати, ала никой не е толкова любезен. Труд може да търси цял живот и да не намери мъж като теб – толкова способен да ѝ обръща внимание. Радвам се, че си тук. Бях самотен преди да дойдеш. Осъзнах, че съм бил самотен през целия си живот, докато не те срещнах. Не съм виждал никой с повече мъдрост в гръдта си. Поръчал съм палачинки за закуска.

 

Точно тогава се зазори - слънцето изгря над замъка първите му лъчи се спуснаха през прозореца и вкамениха джуджето Алвис.