ТОСКА

И тая сутрин подраних.
Още е тъмно, но вече съм в голямата стая, пред голямата маса.
Когато работя върху сложен проект, изпадам в състояние, при което се объркват дни с нощи, при което не знам има ли ме, няма ли ме. Прилегна ли, уж да поспя, пред очите ми се явява това, което проектирам и в полусънно състояние, премествам, размествам, променям, та образът да стане по-ясен, така, както ми се иска, както си мечтая.
След като завърших института, се хвърлях от конкурс на конкурс!
Като че ли не ме забелязваха.
И когато вече почти се отчаях, се случи чудо!
В един от най-тежките конкурси и то не за какво да е, а за оперен театър, едно хлапе изскочи най-отпред!
Сега привършвам проектът за операта, за мечтата ми!
Ни на сън, ни на яве ме има. Потънал съм в проектът и той непрекъснато е пред очите ми. И по маси и по стени са чертежи, фасади, интериори, рисунки на операта.
Рано е, в сградата работното време започва от осем.
Тук съм още в шест.
В сградата е празно, тихо, спокойно.
Вратата е леко отворена и някъде от коридора се дочува мелодия.
Вероятно някой от снощи е забравил включена радиоточката.
Мелодията постепенно се увеличава и като че ли приближава.
Нещо от една опера.
Вратата се отваря.
Пред нея стои жена.
В ръцете ѝ, метла и парцал за чистене, на дълги дръжки.
Мелодията е секнала.
Тихо е!
Питам жената коя е?
Чистачката на етажа била!
Отскоро била, та затова не съм я виждал досега.
Питам я, тя ли пееше?
Мълчи!
Бях вече сложил джезвето с кафе, та разлях и я поканих да пийнем.
Приседнахме, отпиваме кафе и мълчим.
Аз и чистачката на етажа.
Хубава жена, на около трийсетина години.
Не знам що да питам!
И от тоя ден, ден след ден, от рано сутринта, аз издокарвам една опера, като проект, а една млада жена, метеше стая след стая и пееше, но арии, само от една опера.
От Тоска!
Изключвах грамофона.
Една сутрин, пак я помолих да ми каже, от къде е, защо е тук.
Замълча, запреглъща и заразправя….
Солистка била в операта.
Подготвяла се за представяне на Тоска от Пучини.
Ролята била за нея, но злоба ли, завист ли, проклятие ли….!!!
Един ден я прибрали, че нещо нередно за власт и за партия била говорила и за назидание, я интернирали…
От тогава, била чистачка при нас!
Спря да говори и заплака.
От тоя ден, всяка сутрин, като изчисти стаите от етажа, тя е при мен.
Кафе, думи и запяваше.
Арии, само от Тоска, от ония, които и забранили да пее!
Кафе, мелодия и сълзи…
Една сутрин, запя след дълго мълчане…
Започна тихо, от оня момент, кога Тоска, прихванала Каварадоси…
Разбрала, че е мъртъв!
Видяла кои идват!
И осъзнала що я чака…
Тръгва към ръба на крепостта…
Един глас се усили…
Едно тяло се тресеше…
Едно лице е в сълзи…
Надигна се!
Изправи се!
Пристъпваше, към отвореният прозорец…
Тя не играеше!
Не беше Тоска!
Не беше от тоя свят…
Беше от друг…
Беше обречена…
Настръхнах!
До прозореца е!
Изпреварих я!
Затворих го!
На седмият етаж сме!