Тотидринк
След днешната жега тъмното донесе малко хлад. Верандата широка, открита, шезлонгът щедро ми дарява удобството си. Звездите с охота обсипаха небето. Звездна феерия. Отпих студена наслада от питието си. Навикът запали цигарата ми и мисълта ми полетя, освободена от напътствията на ежедневието. Потопих се в безброя на звездите и се замислих. Колко много сходство има в съществуването на хората и звездите. Раждаме се вероятно с мисия, определена от Божията промисъл, живеем си живота, който уж сами управляваме и умираме с мисълта, че ще оставим след себе си следа и с надеждата, че душите ни ще се преродят отново, може би.
- Тоти!
- Коти, уф, какво?
Трябваше ми малко време, за да разбера кой ме вика. Едва сега я видях- голяма нощна пеперуда. Гледаше право съм мен. Излъчваше някакъв, смътно познат финес – едната й ръчичка беше прибрана към тялото до лакътя, а дланта й беше насочена към мен, като въпрос, по-точно като желание за споделеност.
- Тоти, знаех си, че ще те открия – каза пеперудата и цялото й същество излъчваше щастие. Уверена усмивка изпълни големите й очи и тихичко запя
- До теб аз ставам сякаш друга,
превръщам се във пеперуда ...
- Поискай и за миг ей тук
ще се превърна в пеперуд – продължих аз някак естествено нашата песничка, която ... а погледът ми, търсейки я крещеше – Не съм забравил, не съм забравил ... Но нея вече я нямаше. Инстиктивно напипах на кутрето си годежния пръстен, който бях й приготвил преди три години. Три години! Непонятен е ходът на времето. Непонятен е и животът, докато го има. Друг вид хлад изпълни тялото ми. Небето сякаш се надвеси над мен и звездите дойдоха по-близко, а една от тях падна ...
право в сърцето ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© toti Все права защищены
