Трепети
Те се срещаха отдавна. Винаги на едно и също място. Тихо, мълчаливо. Гледаха се дълго, замислено. Бяха толкова близо един до друг. Почти усещаха дъха си. Но никой не дръзваше да прекрачи границата на безмълвната омая. Странна, магнетична връзка. Необяснимо, неудържимо привличане. А той бе красавец - атлетичен, горделив. Тя пък - с големи, игриви очи... красиво подчертани устни, готови да промълвят, но неизменно оставащи безмълвни. И двамата притежаваха специфична за всеки, възхитителна грация. Срещите им приличаха на телепатичен разговор, с болезнено вторачени погледи един в друг. Приключваха, когато един от тях се почувстваше уморен или отегчен. Понякога Тя рязко се обръщаше, потъваше някъде дълбоко в мрака, оставяйки след себе си само синя мъгла. Понякога Той мълчаливо и бавно се обръщаше и без да поглежда назад, се отдалечаваше с най-тихите стъпки, на които бе способен... сякаш да не развали тази магия.
Може би и днес срещата Им бе протекла по същия начин. Може би... Кой знае? Нея вече я нямаше там, където се срещаха, а Той, отново с тихи стъпки, си бе тръгнал. Само че... само че някак по-доволен от всеки друг път. Дори от удоволствие лекичко промърка. Да-а, някой бе забравил отворен капака на аквариума...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Все права защищены
