Третата мория
- Чувал ли си поверието из нашия край за трите мории? - Донката погледна питащо фотографа от София.
Мъжът само повдигна рамене и това накара спътника му да продължи.
- Когато се роди дете, на третата вечер пристигат трите мории – едната е черна, а другата бяла. Пък третата никой не знае каква е. Сядат над главата на детето и наричат пътя и живота му. Бялата дава светлината на дните му, черната сипва мъката, която ще изтърпи, а третата – третата никой не знае какво казва и какво нарича. Затова е и най-страшна от всички. За нея майките оставят сладкиш или малък подарък, който на сутринта носят на черквата. Ако лошо е нарекла детето, да се опитат да го пречистят. Ама зарече ли те трета мория, и Господ не може да те спаси. Така казват старите хора.
- И ти вярваш на всичко това? - подсмихна се кисело фотографът.
- Вярвам или не вярвам, няма значение – уверено продължи Донката. – Има една баячка от другото село. Кога я викат при някого, понякога казва така: ”Тук има сенка на Оная мория. Нищо не мога ви да помогна.” И става и си отива.
- Бабини деветини! - махна пренебрежително с ръка чужденецът.
Селянинът смръщи вежди и повече не продължи. Нямаше нужда да обяснява, нито да убеждава другия. Спомените запрепускаха из главата му като диви коне. Колко пъти се питаше какво е нарекла за него Оная мория, третата, че място не можеше да си намери и душата му нямаше пристан, нито покой. Искаше да избяга от всичко, а не знаеше кой път да хване.
Стигнаха автобусната спирка и спряха под гъстия орех. Бяха пристигнали рано. На пейката наблизо седяха кротко старици. Фотографът се загледа в тях. Мънички, облечени в черно, някак смирени, горди и мълчаливи. Пред всяка стоеше изправена малка найлонова кошничка. От първата се подаваха розови свежи гергини. Втората имаше вместо капак чиния, завита с везана кърпа, а в третата плетена пелена прозираше през дупките. Ръцете на възрастните жени лежаха сключени в скута върху престилките с уморено примирение. Очите им гледаха невиждащо, сякаш пътуваха на крилете на времето.
- Не ти ли приличат на три черни мории? – попита шепнешком фотографът.
Донката се обърна и се запъти към жените. Нещо го бодна, докато вървеше към тях.
-Добро утро! Стрино Ленко, стрино Звездо, стрино Анзо – поздрави ги почтително той.
Жените отговориха тихо и всяка пак потъна в своите мисли.
- Накъде така? - продължи да пита мъжът.
Средната поясни, че се е родило детенце на дъщеря ú в другото село и отиват да го повидят.
- Е, дано има късмет – пожела Донката, опитвайки се да бъде весел, но не успя.
Никоя от жените не се усмихна.
-То късметът по бедните много-много не ходи, но някогаш вземе, че се излъже. Нека е живо и здраво, пък може и късмет да намери – каза замислено първата.
- По-важно е колкото и да се мъчи душата, накрая да стигне до верния път и да си запази сърцето – отрони светло втората.
Третата нищо не каза, а се прекръсти бавно.
- Господ да бди над детето, и пресветата Дева Мария.
Тръпки побиха и фотографа, и селянина. А стариците пак замълчаха и се загледаха в тополите покрай пътя, сякаш там се криеше тайната за бъдещата съдба на детето.
Софиянецът извади фотоапарата и им направи няколко снимки.
- Ще ги изпратя по Донката след няколко дни – поясни той и се вгледа в лицето на третата.
- Хубаво, благодарим ти – отговори замислено тя. – Като направиш добро, може добро да се върне – и леко се усмихна.
Автобусът се показа иззад завоя. Жените в черно се надигнаха бавно и тръгнаха към превозното средство. Донката пое с тях и помогна на трите да се качат. Преди да се затвори вратата, третата се обърна и му подхвърли през рамо:
- Местото ти не е тука. Търси си късмета у София.
Когато фотографът се прибра у дома, жена му го посрещна с радостни хълцания:
- Снахата очаква бебе! Най-после терапията успя.
На третата вечер след раждането на малкия, Донката и софиянецът подредиха заедно маса около главата на спящия младенец с подаръци за трите мории. И двамата, незнайно защо, си спомниха жените от спирката. За едната оставиха свежи цветя, за другата точена баница, а за третата икона на Света Богородица.
Двамата излязоха от стаята и се погледнаха мълчаливо. Фотографът извади снимка иззад паспорта си и се загледа в нея. От хартията го гледаха мъдро трите старици в черно.
Имам същата снимка в паспорта си и понякога дълго се вглеждам в лицата, за да намеря отговор на онези въпроси, които ми мъчат душата. Защото бебето, посетили трите мории тогава, съм аз.
- Разказът е отличен с Трета награда в раздел Проза на Националния литературен конкурс за учители „Васил Карагьозов”- гр. Ямбол през ноември 2010г.
© Илияна Каракочева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
И заслужено е награден. Ама пишеш та дъх вземаш
-
Още една твоя очарователна творба! Страшно се радвам, че я прочетох! Стопляш душата, Илияна!
-
С удоволствие те чета!
Поздравления за наградата, Ина! -
Знаеш, че си ми слабост, Или! За това не мога и да те подмина!
Честита награда, миличка! -
Честита награда, Ина! Чудесен разказ!
-
Благодаря, Селвер! Радвам се, че ти допада моя стил на писане!
Поздрав! -
Валентина, Ани, Румяна, Нели, благодаря ви! Старите поверия са много скъпи за мен, те ме връщат към моите корени. Мисля, че трябва да ги запазим, облечени в писани думи за децата ни. Хубаво е да знаят кои са Бялата, Църната и Третата мория, за да търсят по-успешно верния път в живота си!
Усмивки, поздрави и прегръдки за вас, момичета! -
И тук прочетох с удоволствие, поздрав, Ина
-
Разказваш, леко, правдиво, увлекателно и с много чувство. Обичат те думите, а ти ги водиш ръка за ръка.
-
Поздрави, Ина! Старите поверия внасят по малко мистицизъм в забързаното ежедневие на хората. Прочетох с удоволствие,
-
Благодаря ти, Веска! Поверието за трите мории (трите мойри) в моя край е много особено. Те наричат първата Църна мория, втората Бела Мория, а третата няма име, наричат я Третата мория и от нея се страхуват всички, защото... вече знаеш от разказа - тя е непредвидима и каквото зарече, дори Господ не може да го отмени. Това фолклорно поверие ме впечатляваше още от дете, когато ходехме на Трета вечер у новородено бебе и жените приготвяха подаръци за Трите мории(мойри).
Много се радвам, че моя начин на разказване ти е допаднал.
Поздрави! -
Благодаря, Росица! Радвам се, че малката история те е докоснала! Поздрав!
-
Честита награда!
Поздравления за умението да разказваш завладяващо! -
Елена, Васил, Дани, Светлана, благодаря!Дано доброто да споходи всеки от нас!
Поздрави! -
Архаичните пластове на родната народопсихология в премерената сладкодумност на съвремието, ювелирната описателност на емоциите и изобразителността на типажите... всичко това е твоя запазена авторска територия и на мен ми доставя огромно удоволствие да чета произведенията ти. Сърдечни поздрави, Ина!
-
Страхотно!
Мислех тука да правя някакъв анализ, но... на кого му трябва, щом е прочел такъв разказ?
Поздрави от мен! -
Поздравления!
"...... – Като направиш добро, може добро да се върне – и леко се усмихна."
Нека това добро да споходи и Вас!
Честита награда ! -
Много ми хареса!
-
Благодаря, Петя! Дано да съм жива и здрава да напиша разказите за новия сборник!
-
Прочетох на един дъх.Благодаря ти!
Честита награда! -
Ивон, Седем, благодаря ви! За мен е много важно моите малки истории да докосват хората. Поздрави!
-
Много си добра inakrein
МНОГО! -
С поздравления!Чудесен разказ!
-
Нина, Плами, Ангел, благодаря! Трогнахте ме!И ме зарадвахте много!
Поздрави и от мен! -
Ти самата си награда, Илияна!
Благодаря!!! -
Аплодисменти, Илияна!!!
-
Съвсем заслужено.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
