8.12.2010 г., 21:28 ч.

Третата мория 

  Проза » Разкази
2285 0 27
5 мин за четене

 

-  Чувал ли си поверието из нашия край за трите мории? - Донката погледна питащо фотографа от София.

Мъжът само повдигна рамене и това накара спътника му да продължи.

- Когато се роди дете, на третата вечер пристигат трите мории – едната е черна,  а другата бяла. Пък третата никой не знае каква е. Сядат над главата на детето и наричат пътя и живота му. Бялата дава светлината на дните му, черната сипва мъката, която ще изтърпи, а третата – третата никой не знае какво казва и какво нарича. Затова е и най-страшна от всички. За нея майките оставят сладкиш или малък подарък, който на сутринта носят на черквата. Ако лошо е нарекла детето, да  се опитат да го пречистят. Ама зарече ли те трета мория, и Господ не може да те спаси. Така казват старите хора.

- И ти  вярваш на всичко това? - подсмихна  се кисело фотографът.

- Вярвам или не вярвам, няма значение – уверено продължи Донката. – Има една баячка от другото село. Кога я викат при някого, понякога казва така: ”Тук има сенка на Оная мория. Нищо не мога ви да помогна.” И става  и си отива.

- Бабини деветини! - махна  пренебрежително с ръка чужденецът.

Селянинът смръщи вежди и повече не продължи. Нямаше нужда да обяснява, нито да убеждава другия. Спомените запрепускаха из главата му като диви коне. Колко пъти се питаше какво е нарекла за него Оная мория, третата, че място не можеше да си намери и душата му  нямаше пристан, нито покой. Искаше да избяга от всичко, а не знаеше кой път да хване.

Стигнаха автобусната спирка и спряха под гъстия орех. Бяха пристигнали рано. На пейката наблизо седяха кротко старици. Фотографът се загледа в тях. Мънички, облечени в черно, някак смирени, горди и мълчаливи. Пред всяка стоеше изправена малка найлонова кошничка. От първата се подаваха розови свежи гергини. Втората имаше вместо капак чиния, завита с везана кърпа, а в третата  плетена пелена прозираше през дупките. Ръцете на възрастните жени лежаха сключени в скута върху престилките с уморено примирение. Очите им гледаха невиждащо, сякаш пътуваха на крилете на времето.

-  Не ти ли приличат на три черни мории? – попита шепнешком фотографът.

Донката се обърна и се запъти към  жените. Нещо го бодна, докато вървеше към тях.

-Добро утро! Стрино Ленко, стрино Звездо, стрино Анзо – поздрави ги почтително той.

Жените отговориха тихо и всяка пак потъна в своите мисли.

-  Накъде така? - продължи да  пита мъжът.

Средната  поясни, че се е родило детенце на дъщеря ú  в другото село и отиват да го повидят.

- Е, дано има късмет – пожела  Донката, опитвайки се да бъде весел, но не успя.

Никоя от жените не се усмихна.

-То късметът по бедните много-много не ходи, но някогаш вземе, че се излъже. Нека е живо и здраво, пък може и късмет да намери – каза замислено първата.

- По-важно е колкото и да се мъчи душата, накрая да стигне до верния път и да си запази сърцето – отрони светло втората.

Третата нищо не каза, а се прекръсти бавно.

- Господ да бди над детето, и пресветата Дева Мария.

Тръпки побиха и фотографа, и селянина. А стариците пак замълчаха и се загледаха в тополите покрай пътя, сякаш там се криеше тайната за бъдещата съдба на детето.

Софиянецът извади фотоапарата и  им направи няколко снимки.

- Ще ги изпратя по Донката  след няколко дни – поясни той и се вгледа в лицето на третата.

- Хубаво, благодарим ти – отговори замислено тя. – Като направиш добро, може добро да се върне – и  леко се усмихна.

Автобусът се показа иззад завоя. Жените в черно се надигнаха бавно и тръгнаха към превозното средство. Донката пое с тях и помогна  на трите да се качат. Преди да се затвори вратата, третата се обърна и му подхвърли през рамо:

-   Местото ти не е  тука. Търси си късмета у София.

Когато фотографът се прибра у дома, жена му го посрещна с радостни хълцания:

-   Снахата очаква бебе! Най-после терапията успя.

На третата вечер след раждането на малкия, Донката и софиянецът подредиха заедно маса около главата на спящия младенец с подаръци за трите мории. И двамата, незнайно защо, си спомниха жените от спирката. За едната  оставиха свежи цветя, за другата точена баница, а за третата икона на Света Богородица.

Двамата излязоха от стаята и се погледнаха мълчаливо. Фотографът извади  снимка иззад паспорта си и се загледа в нея. От хартията го гледаха мъдро трите старици в черно. 

Имам същата снимка в паспорта си и понякога дълго се вглеждам в лицата, за да намеря отговор на  онези въпроси, които ми мъчат душата. Защото бебето,  посетили трите  мории тогава, съм аз.

 

  • Разказът е отличен с Трета награда в раздел Проза на Националния литературен конкурс за учители „Васил Карагьозов”- гр. Ямбол през ноември 2010г.

© Илияна Каракочева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И заслужено е награден. Ама пишеш та дъх вземаш
  • Още една твоя очарователна творба! Страшно се радвам, че я прочетох! Стопляш душата, Илияна!
  • С удоволствие те чета!
    Поздравления за наградата, Ина!
  • Знаеш, че си ми слабост, Или! За това не мога и да те подмина!
    Честита награда, миличка!
  • Честита награда, Ина! Чудесен разказ!
  • Благодаря, Селвер! Радвам се, че ти допада моя стил на писане!
    Поздрав!
  • Валентина, Ани, Румяна, Нели, благодаря ви! Старите поверия са много скъпи за мен, те ме връщат към моите корени. Мисля, че трябва да ги запазим, облечени в писани думи за децата ни. Хубаво е да знаят кои са Бялата, Църната и Третата мория, за да търсят по-успешно верния път в живота си!
    Усмивки, поздрави и прегръдки за вас, момичета!
  • И тук прочетох с удоволствие, поздрав, Ина
  • Разказваш, леко, правдиво, увлекателно и с много чувство. Обичат те думите, а ти ги водиш ръка за ръка.
  • Поздрави, Ина! Старите поверия внасят по малко мистицизъм в забързаното ежедневие на хората. Прочетох с удоволствие,
  • Благодаря ти, Веска! Поверието за трите мории (трите мойри) в моя край е много особено. Те наричат първата Църна мория, втората Бела Мория, а третата няма име, наричат я Третата мория и от нея се страхуват всички, защото... вече знаеш от разказа - тя е непредвидима и каквото зарече, дори Господ не може да го отмени. Това фолклорно поверие ме впечатляваше още от дете, когато ходехме на Трета вечер у новородено бебе и жените приготвяха подаръци за Трите мории(мойри).
    Много се радвам, че моя начин на разказване ти е допаднал.
    Поздрави!
  • Благодаря, Росица! Радвам се, че малката история те е докоснала! Поздрав!
  • Честита награда!
    Поздравления за умението да разказваш завладяващо!
  • Елена, Васил, Дани, Светлана, благодаря!Дано доброто да споходи всеки от нас!
    Поздрави!
  • Архаичните пластове на родната народопсихология в премерената сладкодумност на съвремието, ювелирната описателност на емоциите и изобразителността на типажите... всичко това е твоя запазена авторска територия и на мен ми доставя огромно удоволствие да чета произведенията ти. Сърдечни поздрави, Ина!
  • Страхотно!
    Мислех тука да правя някакъв анализ, но... на кого му трябва, щом е прочел такъв разказ?
    Поздрави от мен!
  • Поздравления!
    "...... – Като направиш добро, може добро да се върне – и леко се усмихна."
    Нека това добро да споходи и Вас!
    Честита награда !
  • Много ми хареса!
  • Благодаря, Петя! Дано да съм жива и здрава да напиша разказите за новия сборник!
  • Прочетох на един дъх.Благодаря ти!
    Честита награда!
  • Ивон, Седем, благодаря ви! За мен е много важно моите малки истории да докосват хората. Поздрави!
  • Много си добра inakrein
    МНОГО!
  • С поздравления!Чудесен разказ!
  • Нина, Плами, Ангел, благодаря! Трогнахте ме!И ме зарадвахте много!
    Поздрави и от мен!
  • Ти самата си награда, Илияна!
    Благодаря!!!
  • Аплодисменти, Илияна!!!
  • Съвсем заслужено.
Предложения
: ??:??