"Третата мория", глава 9. - "Барие" - Втора част
И без да бе казал Благия, личеше, че възрастната жена му е дъщеря. Имаше неговите очи и същите устни. Съпругът до нея стоеше като на тръни, готов да убие за чедото си, но и да я удуши, ако се окажеше, че има вина за здравословния проблем.
– Трябва да прегледам момичето – заяви Монката уж спокойно, но ръцете му се изпотиха. Дори през широката блуза на девойката личеше, че едната гърда е много по-голяма от другата. Диагнозите скачаха като диви кози около него и го бодяха с рога.
„Да му се не види!“, препсува младият лекар. В такива моменти мразеше професията си. А в подобни мигове двете сестри – Бялата и Черната мория, ненавиждаха съдбата си. И завиждаха на Третата, можеща да връща от Там души, когато поиска.
– Жена ми ще присъства – заяви бащата, готов да коли и беси. – Задължително.
– Да, ще имам нужда от помощ – обясни тихо Док и помоли мъжете да излязат.
Красотата на Барие го зашемети, а мозъкът му трябваше да остане хладен, дори леден ...