Третият край на живота
Имаше нещо магично в тая студена нощ. В главата ми споменът за нея остана жив и ярък като въглен. Винаги щом се сетя, нещо жегва сърцето ми. Ала и до днес не зная какво видях тогава в бялата мъгла и асфалтовия път, почернял от ситния дъждец.
- Благодаря ти - казах твърде високо и провлачено. Бях толкова пиян, че не можех две думи да свържа, а какво оставаше да вървя сам.
- За нищо - отвърна ми тих, дрезгав глас.
Обърнах замаяната си глава към него и му прошепнах все едно шепнех на приятелката си:
- Много ти благодаря.
Мъжът просто присви устни и дори не ме погледна. Вместо това ме стисна още по-здраво и ме завлачи по пътя. Изхилих се идиотски и реших, че е най-добрият момент да запея. Заграчих някаква тъпа песен и грозният ми глас екна в притихналата вечер.
- Стига - промълви той.
- Искам да пея - замолих го с премрежени от алкохола очи.
- Зная, зная. Ще пееш после. Хайде, първо да те приберем.
Кимнах като дете, което тъкмо е спряло да плаче и се е съгласило с ма ...