ТРИ ДНИ ПРЕДИ ПЪТЯ
За всичко това щях да си давам сметка много по-късно и много по-далече от това място. В студената мартенска вечер вървях по заснежения леко асфалт, студът ме пронизваше, но по-пронизващ бе страхът от евентуалната среща с някой непознат, случайно минаващ, а за полицейски автомобил бе абсолютно ужасно.
Бързах, нямаше вариант да остана повече, снегът напираше в гърба ми и сякаш също ме гонеше от тази чужда страна. Бързах, успеех ли да се прибера, запазвах шанса си пак да си тръгна, но без усложнения.
- На това място няма черноработници - много съжалявам. Довиждане. - Волфганг Маиер бе желязно категоричен и прям.
- Вземете си документи и тогава елате... Желая ви приятен път...
Когато съдбата ти дава шанс, тя го прави, за да го усвоиш, и само тя знае какво означава това.
Вкопчен в този шанс, крачех в сърцето на Европа, нашата, но не моята.
Сигурно присадените органи, които организмът на пациента отхвърля, се чувстваха по този странен начин, както се чувствах аз. Явно тран ...