14 февруари е. Ден като ден, при мен: нищо интересно – работа, още работа и пак работа. Ето така изглеждаха всичките ми делничните дни. 
 

Работният ден беше към своя край, а аз се чудех с кого да изляза... Бях решил, че ще празнувам Трифон Зарезан. На този ден беше трудно да се намери приятна компания, защото всички приятели от мъжки женски пол бяха решили да празнуват абсурдния, според мен, празник Свети Валентин.
 

Намирах този празник за напълно абсурден, защото всичкото люде е обзето от манията за червени сърца и подаръци в надпреварата кой колко повече обича своята половинка. Нима любовта е само на този ден?! А, да... и на 8 март. В останалите 363 дни, изглежда тя не съществува, или поне не беше на преден план.

Бях се уговорил с една приятелка да пием по чаша вино, та и ние да се разпишем, че сме празнували нещо. След обикаляне около час в търсене на две свободни места в софийските ресторанти, най-накрая се установихме в скътано заведение в една от уличките около съдебната палата. Бяхме снижили критериите си за заведение до Мак Доналдс, само и само да намерим къде да седнем и да пием по чаша вино.

Вечерта минаваше бързо. Също толкова бързо изпивахме и чашите с вино. Подкрепихме се и с датски сирена. Датските сирена бяха нещо невероятно, до този момент не бях опитвал такива...  За жалост свършиха бързо - и виното, и сирената. Трябваше да тръгваме...

Решихме, че няма да се прибираме, беше само 9 вечерта... Малката вечерна обиколка, която бяхме решили да направим, ни отведе отново до друг ресторант. Всичко стана напълно случайно...

Влязохме в ресторанта... Изпаднах в шок. Видът на моята приятелка, а и моят също - не отговаряха на гостите на заведението. Беше като културен шок. Изкуствени лелки и чичкови – в бални и рокли и черни костюми хвърляха погледи към нас. Настаниха ни на една малка маса, единствената свободна.. Мислеха ни за двойка, макар и моята приятелка да беше по-възрастна от мен с повече от 10 години, но нищо...

Културният шок продължаваше... Празната ни маса беше покрита със сини покривки, върху които се разнасяха като трохи - камъни Сваровски. Странно, нали?! В мое дясно имаше и сини кутийки... В тях се криеха парфюмчета.. Странно, нали?! Между хартиените кутийки се намираха олиото и оцетът, които правеха компания на добре изглеждащи синьо-бели брошури, които рекламираха известна марка климатици... Странно, нали?!

Първите 30 минути от нашия престой в ресторанта минаха под знака на празна маса с прибори за хапване, въпроси относно истинността на разхвърлените камъчета по покривката и музикални изпълнения на млад господин, който пееше гръцки песни. Изглежда "Де февго" му беше любимата, понеже я изпя три пъти.. Или пък просто си някой си беше платил да му я изпеят няколко пъти...

Изведнъж случайно бяхме забелязани от една дама, която беше доста красива, но поемаше ролята на обслужващ персонал (сервитьорка), понеже колеги ѝ не се справяха. В ресторанта всички бяха с куверт, освен нас - случайните минувачи, които са се отбили просто от любопитство. Получихме едно меню, а след още две минути - и второ меню + винен лист.

Дойте време да избираме хапката и пийката. Дилемата беше в избора на втора бутилка вино, след като вече една пресушихме в предишното ресторантче.  Стигнахме до консенсус за малка бутилка вино, и да е бяло по възможност. Понеже сме от простолюдието, а родом и от провинцията, със скромни заплати от около 1000 лв. не можеше да си позволим някакво лукс вино, та... поръчахме от 10 лв., но за нещастие нямаше - беше свършило.. Направихме компромис с цената, купихме си аржентинско вино от 16 лв. - за мен виното беше хубаво, за нея - пълна отврат. Странна работа...

Докато чакахме яденето, се разбра, че ще има и томбола. Желаещите трябваше да си пуснат визитките в магическата шапка, от където по-късно щяха да станат ясни късметлиите. Докато събираха визитките, една дама беше в ролята на диджей и певица, от тези дето само си отварят устата на липсинг. Впрочем... наградите бяха на висока стойност - екскурзии, спа почивки и масажи, кулиета с камъни сваровски, инкрустирани камъни сваровски и спортна екипировка. Имаше награда за избелване на зъби, тук вече се стреснах.. Очаквах да подарят и силиконови гърди, за щастие това не се случи... 

Нашата вечеря беше към края си... Яденето в този ресторант се предлагаше в режим - икономичен. Малко, но от сърце... В този момент започна и раздаването на наградите... Оказа се, че едни хора си раздават наградите на други хора... Помислих си, че е почти нагласена работата, а случайността не съществува.. НО, в едно от последните тегления и аз извадих някакъв неочакван късмет... Изтеглиха ми евтината визитка, която собственоръчно си бях направил преди 20 дни и отпечатах срещу скромните 10 лв. за 1000 бройки. Оказа се, че печеля карта за намаление за спортни стоки + дамска тениска в размер М. Подарих я на моята приятелка, понеже нямаше никакъв шанс да се побера в нея, а да не говорим за нещо повече от това...

Така нареченият празник Свети Валентин беше към края си. Организаторите ни поканиха най-любезно да се присъединим към продължението на тази вечеря, в клуб БИАД, където Глория трябваше да пее.. Понеже нямаме собствен бизнес, а сме работници, нямаше как да си позволим да останем да пируваме в чалга атмосферата, която ни очакваше... За сметка на това хората от "голямото добро утро" с черни костюми и бални рокли със сигурност са се възползвали. Нас ни чакаше последното метро към вкъщи...

С бърза стъпка потеглихме към СУ, откъдето хванахме метрото, правейки разбор на вечерта... Беше ни забавно, смешно и абсурдно. Камъни Сваровски, климатици и аромат на турски парфюми... Това беше нашата вечеря в елитен ресторант. Българска му работа...